Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 384
Перейти на страницу:

Етел щеше да изпадне в ужас, че синът й може да бъде ранен или убит. И двамата щяха страшно да се притеснят.

Имаше и други проблеми. Как да стигне до Испания? В кой град да отиде? Как ще си плати за пътуването? Но само едно нещо наистина го накара да се спре.

Дейзи Пешкова.

Каза си да не става смешен. Срещали се бяха два пъти. Тя дори не беше много заинтересувана от него. И с основание, понеже не си подхождаха. Тя беше дъщеря на милионер, повърхностна светска особа, според която разговорите за политика бяха нещо тъпо. Само фактът, че харесваше мъже като Бой Фицхърбърт, означаваше, че не е подходяща за Лойд. И все пак не можеше да я извади от ума си; мисълта, че ще отиде в Испания и ще пропилее всяка възможност да я види отново, го изпълни със скръб.

Засрами се от колебанията си, особено като си припомни решителността на Лени. В продължение на години Лойд беше приказвал, че с фашизма трябва да се води бой. Възможността това да бъде сторено бе налице. Как можеше да не отиде? Стигна до лондонската гара „Падингтън“, взе метрото до „Олдгейт“ и отиде до къщата на улица „Нътли“, където бе роден. Отвори си със своя ключ. Мястото не се беше променило много от детството му; единствената промяна беше телефонът на малката масичка до закачалката за шапки. На цялата улица това бе единственият телефон и съседите го разглеждаха като публична собственост. До апарата имаше кутия, в която оставяха монетите за разговорите си. Майка му беше в кухнята с шапка на главата, готова да отиде на някое събрание на Лейбъристката партия — къде другаде? — но тя постави чайника и му направи чай.

— Как са в Абъроуен? — запита тя.

— Чичо Били е там за уикенда. Всички съседи са в кухнята на дядо. Прилича на някой владетелски двор от Средните векове.

— Дядо ти и баба ти добре ли са?

— Дядо си е все същият. Баба изглежда поостаряла.

Той се спря за малко.

— Лени Грифитс иска да ходи в Испания и да се бие с фашистите.

Тя сви устни неодобрително.

— Наистина ли?

— И аз смятам да отида с него. Ти как мислиш?

Очаквал бе съпротива, но реакцията й го изненада.

— Да не си посмял, по дяволите — яростно каза тя. Явно не споделяше мнението на майка си за ругатните.

— Няма дори да говориш за това!

Тя тресна чайника на масата.

— Родила съм те в болка и страдание, отгледала съм те, обувала съм ти обувките и съм те пращала на училище, и не съм преживяла всичко това, за да пропилееш живота си в една проклета война!

Той бе смаян.

— Не смятам да пропилявам живота си — каза й той. — Но може и да го рискувам за каузата, в която ти си ме възпитала да вярвам. За негово удивление тя заплака. Плачеше рядко — всъщност, Лойд не можеше да си спомни последния път, когато го е правила. — Майко, недей — и обгърна разтрепераните й рамене с ръка. — Та това още не е станало. В кухнята влезе Бърни — масивен плешив мъж на средна възраст. — Какво е това? — запита той. Изглеждаше малко стреснат.

Лойд започна:

— Извинявай, татко, разстроих я.

Отстъпи крачка назад и остави Бърни да прегърне Етел.

Тя проплака:

— Той отива в Испания! Ще го убият!

— Хайде да се успокоим и да го обсъдим като разумни хора — започна Бърни. Той беше разумен човек, облечен в разумен тъмен костюм и обут в многократно поправяни обуща с разумно дебели подметки. Несъмнено хората гласуваха за него по тази причина — той беше местен политик, представител за „Олдгейт“ в Лондонския градски съвет. Лойд не познаваше истинския си баща, но не можеше да си представи, че би могъл да го обича повече от Бърни. Бърни беше внимателен родител, утешаваше и даваше съвет, рядко нареждаше или наказваше. Отнасяше се с Лойд точно така, както и с дъщеря си Мили. Та Бърни накара Етел да седне на масата, а Лойд й сипа чаша чай. — Някога си мислех, че брат ми е мъртъв — започна Етел и сълзите й продължиха да текат. — Телеграмите идваха на „Уелингтън“, и горкият пощальон трябваше да ходи от къща на къща и да дава на мъжете и жените хартийките, с които им съобщаваха, че синовете и съпрузите им са мъртви. Как се казваше горкото момче? Герейнт, да? В нашата къща такава телеграма не пристигна. И каквато съм си лоша, благодарях на Бога, че други са загинали, а не Били!

1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)