Зимата на света [bg]

Бой отказа да я взема насериозно.

— Извинявай — безгрижно отговори той и се обърна към Дейзи. — Ела да ти покажа библиотеката. Построена е от Кристофър Рен. — С удоволствие! — съгласи се тя, махна за довиждане на Лойд и остави Бой да я хване под ръка. Лойд изглеждаше разочарован от тръгването й, което й хареса. На западната страна на четириъгълника един пасаж водеше към двор с една-единствена елегантна сграда в противоположния му край. Дейзи бе възхитена от галериите на приземния етаж. Бой й обясни, че книгите са на горния етаж, понеже реката Кам от време на време се разливала. — Да отидем да видим реката — предложи й той. — Нощем изглежда хубаво. Тя бе двадесетгодишна и въпреки неопитността си бе наясно, че придружителят й не е наистина любител на съзерцаването на речни пейзажи посред нощ. След реакцията му на появата й в мъжки дрехи тя се чудеше дали наистина е възможно да предпочита момчета пред момичета. Каза си, че ще може да го разбере. — Ти всъщност познаваш ли краля? — попита го тя, докато я превеждаше през втори двор. — Да. Той е приятел на баща ми, не мой. Понякога посещава нашия дом. Мога да ти кажа, че сериозно е привързан към някои от политическите ми идеи. — С удоволствие бих се запознала с него — знаеше, че звучи наивно, но това беше шансът й и тя нямаше да го пропусне. Минаха през една порта и излязоха на ливада, която се спускаше към хваната в каменно корито река. — Това място се нарича Задните дворове. Повечето от по-старите колежи притежават нивите отсреща. Той обхвана кръста й с ръка, докато приближаваха малко мостче. Дланта му потегли нагоре сякаш от само себе си, докато показалецът му не се намести от долната страна на гърдите й. На другия край на мостчето пазеха двама униформени прислужници на колежа — явно с целта да отблъскват гратисчии. Единият от тях промърмори:

— Добър вечер, виконт Абъроуен.

Другият сподави усмивчицата си.

Бой им отвърна с едва доловимо кимване.

Дейзи се запита колко ли момичета е превел през този мост. Разбираше, че Бой нарочно я развежда наоколо и наистина — той спря на едно неосветено място и положи ръце върху раменете й: — Ти беше много привлекателна в онзи костюм на вечеря.

Гласът му бе станал гърлен от възбуда.

— Приятно ми е, че го намираш така.

Тя предусещаше идващата целувка и очакването я възбуди, но не беше съвсем готова. Опря разперената си длан на предницата на ризата му и го задържа на разстояние. — Аз наистина искам да бъда представена в двора — каза тя. — Трудно ли е да се уреди? — Въобще не е трудно — обясни той. — Поне за моето семейство не е. Нито ще е трудно за красиво момиче като теб.

И Бой страстно наведе главата си към нея.

Тя се отдръпна встрани.

— Ще направиш ли това за мен? Ще уредиш ли да бъда представена в кралския двор?

— Разбира се.

Тя го доближи и усети надигането в предната област на панталоните му. „Не“, реши тя, „той няма предпочитание към момчета“.