Зимата на света [bg]

— Спрете на ъгъла, моля.

После тихо каза на Лойд:

— Уилямс, нали не би имал нищо против да отведеш госпожица Пешкова до вратата? Аз ще дойда с госпожица Ротман след Половин минута.

— Разбира се.

Явно Джими искаше да целуне Ева за лека нощ в колата. Бой нямаше да разбере нищо — той хъркаше. Шофьорът щеше да се направи на невидял в очакване на бакшиша. Лойд излезе от колата и подаде ръка на Дейзи. Когато тя стисна дланта му, разтърси го тръпка като от лек електрически удар. Хвана я за ръката и двамата бавно се понесоха по улицата. Точно в средата между две лампи, там, където светлината бе най-слаба, Дейзи спря.

— Нека им дадем време.

— Толкова се радвам, че Ева има приятел — каза Лойд.

— И аз.

Той пое дъх.

— Не мога да кажа същото за теб и за Бой Фицхърбърт. — Той ме представи в кралския двор! — започна Дейзи. — Аз танцувах с краля в един нощен клуб — всички американски вестници писаха за това. — И ти излизаш с него заради това? — запита я невярващо той. — Не само заради това. Той харесва това, което харесвам аз — забавления, състезателни коне и хубави дрехи. Толкова е забавен! Даже си има собствен самолет. — Но това не означава нищо — каза Лойд. — Зарежи го. Стани моя приятелка.

Дейзи изглеждаше поласкана, но се засмя.

— Ти си луд — отговори му тя. — Но те харесвам.

— Аз съм сериозен — отчаяно продължи той. — Не мога да спра да мисля за теб, нищо че си жена, за която въобще не трябва да се женя.

Тя отново се разсмя:

— Говориш абсолютни грубости! Въобще не знам защо говоря с теб. Предполагам, че си мил под недодяланите си маниери.

— Не съм недодялан — такъв съм само с теб.

— Вярвам ти. Но няма да се омъжа за социалист без пукната пара. Лойд разкри сърцето си, само за да бъде отхвърлен по един очарователен начин. Чувстваше се нещастен. Погледна към Даймлера. — Чудя се колко ли време ще се бавят — безутешно произнесе той.

Дейзи го прекъсна:

— Но все пак може и да целуна един социалист, за да видя какво е. За момент той не реагира — предполагаше, че тя просто си приказва. Но едно момиче никога нямаше просто да приказва за такива неща. Това беше покана. За малко най-глупаво да я пропусне. Приближи я и постави ръцете си около тънкия й кръст. Тя вдигна лице нагоре и красотата й му спря дъха. Наведе глава и внимателно я целуна по устата. И двамата не затвориха очи. Лойд надникна в синия й поглед, приближи устните си към нейните и го обзе изключително силно желание. Тя леко отвори уста и той докосна разтворените й устни с върха на езика. Миг по-късно усети как нейният език му отвръща. Тя не спираше да го гледа. Той се усещаше в рая, и му се искаше завинаги да остане така. Тя притисна тялото си към неговото. Той се възбуди и се притесни, че Дейзи ще го усети, та се отдръпна — но тя отново се хвърли напред; той я погледна в очите и разбра, че тя иска да го усети твърд и опрян до нежното й тяло. Това го разгорещи непоносимо много. Той се почувства така, сякаш всеки миг природата щеше да свърши своето; мина му през ума, че Дейзи може и да иска това. Тогава чу вратата на Даймлера да се отваря и Джими Мъри да говори донякъде неестествено високо, като че предупреждава някого. Лойд прекъсна прегръдката си с Дейзи. — Е — прошепна тя изненадано, — това беше неочаквано удоволствие. — Повече от удоволствие — дрезгаво й отговори той. До тях изникнаха Джими и Ева и всички тръгнаха към вратата на дома на госпожа Пешкова. Сградата беше величествена, със стъпала към покрития вход. Лойд се запита дали мястото няма да осигури прикритие за още една целувка, но докато изкачваха стълбите, вратата бе отворена от мъж във вечерен костюм — вероятно икономът, с когото Лойд бе говорил по-рано. Колко се радваше, че се обади! Двете момичета пожелаха лека нощ с престорена скромност — не личеше, че само преди секунди и двете са били вкопчени в страстна прегръдка; вратата хлопна и тях ги нямаше.