Зимата на света [bg]

— Тръгнете по „Чийпсайд“ — упъти Лойд шофьора.

Бой опъна дълга глътка от сребърно плоско шише, избърса уста и отбеляза:

— Пътят ти е познат, Уилямс.

— Живея тук — отговори му Лойд. — Роден съм в Ийст Енд. — Превъзходно — бе реакцията на Бой, и Лойд не бе сигурен дали става дума за невнимателна проява на учтивост или за неприятен сарказъм. Във Веселото място всички места бяха заети, но имаше много пространство за правостоящи; отделно, публиката непрекъснато се движеше нагоре-надолу, хората поздравяваха приятели или отиваха в бара. Всички бяха издокарани — жените в ярки рокли, мъжете в най-добрите си костюми. Беше топло, задимено и силно миришеше на разлята бира. Лойд намери място за хората си някъде в дъното на салона. Дрехите им ги показваха като хора от Уест Енд, но не бяха единствените такива — мюзикхоловете бяха популярни сред хора от всички класи. На сцената изпълнител на средна възраст в червена рокля и с руса перука на главата изпълняваше етюд на тема „двусмислица“.

— Казах му — не те пускам в канала си.

Публиката ревна от смях.

— А той ми вика — виждам го оттука, любов моя. Аз му викам — не си пъхай носа вътре.

Явно изобразяваше негодувание.

— И той ми вика — изглежда, че му трябва хубавичко почистване. А ми кажи сега, това какво е! Лойд видя как Дейзи се усмихва широко. Наведе се и прошепна в ухото й:

— Разбра ли, че това е мъж?

— Не!

— Гледай му ръцете.

— Боже мой! — каза Дейзи. — Та тя е мъж!

Край тях мина Дейвид, братовчедът на Лойд; той видя Лойд й се върна. — За какво сте се нагласили? — запита той с кокни акцент. Носеше стегната на възел кърпа около врата и платнен каскет.

— Здрасти, Дейв, как я караш?

— Отивам в Испания с теб и Лени Грифитс — отговори Дейв. — Не, не отиваш — възрази Лойд. — Ти си на петнадесет. — В Голямата война са се били момчета на моята възраст. — Само дето са били безполезни — питай баща си. Но остави това — кой разправя, че съм бил заминавал?

— Сестра ти Мили — рече Дейв и си отиде.

Бой попита:

— Уилямс, какво обикновено пият хората тук?

Лойд си рече, че на сина на граф Фицхърбърт не му трябва повече алкохол, но обясни: — Мъжете — пинта от най-добрия битер; момичетата — порт и лимон.

— Порт и лимон?

— Разреден с лимонада портвайн.

— Направо ужасно — и Бой изчезна.

Комедиантът достигна кулминацията на представлението. — Казвам му — глупако, това не е каналът, дето ти трябва! Той или тя бе засипан от аплодисменти.

Пред Лойд се появи Мили.

— Здрасти — поздрави го тя и погледна Дейзи. — Коя е твоята приятелка? Лойд бе радостен, че Мили изглежда толкова добре в изисканата си черна рокля, с огърлица от изкуствени перли и дискретен грим. Обърна се и каза: — Госпожице Пешкова, позволете ми да Ви представя сестра си, госпожица Лекуит. Мили, това е Дейзи.

Стиснаха си ръцете. Дейзи започна:

— Много ми е приятно да се запозная със сестрата на Лойд. — Природена сестра, за да сме точни — обясни Мили.