Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 384
Перейти на страницу:

Той искаше да добави нещо, което да обясни или оправдае позвъняването му, и каза първото, което му дойде на ума:

— … от колежа „Емануел“.

Това не значеше нищо, но се надяваше, че звучи впечатляващо!

— Мога ли да говоря с госпожица Дейзи Пешкова?

— Не, съжалявам, професор Уилямс — отговори икономът, който явно го беше взел за преподавател. — Всички отидоха на опера. Разбира се, помисли си Лойд разочаровано. Нито един светски човек нямаше да си стои вкъщи по това време на денонощието, особено в събота. — О, спомням си — излъга той. — Тя ми спомена, че ще ходи на опера, а аз забравих. Ковънт Гардън, нали?

Лойд затаи дъх.

Икономът обаче не беше подозрителен.

— Да, сър. Вълшебната флейта, доколкото си спомням.

— Благодаря Ви — и Лойд окачи слушалката.

Отиде до стаята си и се преоблече. В Уест Енд повечето хора носеха вечерно облекло, дори когато ходеха на кино. Но какво ще прави, когато стигне там? Не можеше да си позволи билет за операта, а и без това представлението скоро щеше да свърши. Хвана метрото. Кралската опера бе не много уместно разположена до Ковънт Гардън, лондонския пазар за плодове и зеленчуци на едро. Двете учреждения не си пречеха, понеже имаха различно работно време — пазарът отваряше за търговците в три или четири часа сутринта, когато най-упоритите гуляйджии на Лондон започваха да се отправят към домовете си, и затваряше преди матинето. Лойд подмина затворените сергии на пазара и погледна през стъклените врати на операта. Ярко осветеното фоайе бе празно; приглушено се дочуваше музиката на Моцарт. Той влезе вътре. С небрежните маниери на човек от висшите съсловия се обърна към прислужника:

— Кога пада завесата?

Ако носеше костюма от туид, вероятно щяха да му отговорят, че не е негова работа. Вечерното сако обаче бе униформата на авторитета и разсилният отвърна:

— След около пет минути, сър.

Лойд кимна рязко. Думите „Благодаря“ щяха да го издадат. Излезе от сградата и се разходи из квартала. Моментът беше спокоен. В ресторантите хората поръчваха кафе; в кината наближаваше мелодраматичната кулминация на филмите. Скоро всичко щеше да се промени — улиците да се изпълнят с хора, които махат на такситата, отиват към нощните клубове, целуват се за довиждане по автобусните спирки и бързат за последния влак за предградията. Върна се в операта и влезе вътре. Оркестърът не свиреше и публиката току-що бе започнала да излиза. Освободени от дългото затворничество по седалките на местата си, те говореха въодушевено, хвалеха певците, критикуваха костюмите и правеха планове за късна вечеря.

Видя Дейзи почти веднага.

Носеше рокля в лавандулов цвят и малка пелерина от норка в цвят шампанско върху голите рамене; изглеждаше възхитително. Появи се от залата начело на малка компания свои връстници. Лойд със съжаление засече Бой Фицхърбърт до нея и я видя да се смее весело на нещо, което той й нашепваше, докато слизаха надолу по застланите с червен килим стълби. Зад нея бе интересната й немска приятелка Ева Ротман, ескортирана от висок млад мъж във вечерна военна униформа — онова, което наричаха „комплект офицерска столова.“ Ева позна Лойд, усмихна му се и той й заговори на немски: — Добър вечер, госпожице Ротман, надявам се, че представлението Ви е харесало. — Беше прекрасно, благодаря Ви — отвърна му тя на същия език. — Не разбрах, че сте бил сред публиката.

Бой се обади добродушно:

— Хора, говорете на английски, моля ви.

Звучеше леко пиян. Изглеждаше добре по един разпуснат начин — като някой глезен хубавец или като прехранено породисто куче. Маниерите му бяха приятни и вероятно можеше да бъде страшно очарователен, когато го поиска.

Ева премина на английски:

— Виконт Абъроуен, това е господин Уилямс.

— Ние се познаваме — отговори й Бой. — Той учи в „Ема“.

Дейзи също се обади:

— Здравей, Лойд. Излизаме да се развеем.

Лойд беше чувал думата и преди. Тя значеше отиване до Ийст Енд, за да се посетят евтини кръчми и да се гледат развлечения за работническата класа като боеве с кучета.

Бой каза:

— Бас ловя, че Уилямс знае някои места.

Колебанието на Лойд продължи само частици от секундата. Искаше ли да изтърпи Бой, за да бъде с Дейзи? Разбира се. — Вярно е — съгласи се той. — Искате ли да ви покажа?

— Чудесно!

Появи се възрастна жена и насочи показалеца си към Бой. — Тези момичета трябва да се появят вкъщи в полунощ — произнесе тя с американски акцент. — И нито секунда по-късно, моля.

Лойд реши, че това е майката на Дейзи.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)