Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти не си лош човек — потупа я Бърни по рамото.
Сестрата на Лойд, Мили, се качи по стълбите. Беше на шестнадесет, но изглеждаше по-голяма, особено в тазвечерното си облекло — стилна черна рокля и малки златни обеци. Две години бе работила в магазин за дамска мода в „Олдгейт“, но беше умна и амбициозна, и преди няколко дни си намери работа в луксозен универсален магазин в Уест Енд. Тя погледна Етел и я попита:
— Какво става, мамо?
Говореше с кокни акцент.
— Брат ти иска да отиде в Испания и да бъде убит! — изплака Етел.
Мили обвинително изгледа Лойд.
— Какви си й ги наприказвал?
Тя винаги бързаше да упрекне в нещо по-големия си брат, когото според нея обожаваха незаслужено.
Лойд й отвърна търпеливо:
— Лени Грифитс от Абъроуен ще отива да се сражава с фашистите, и аз казах на мама, че мисля да отида заедно с него. — Въобще не ти вярвам — с отвращение произнесе Мили. — Не смятам, че можеш да стигнеш дотам — вметна Бърни, както винаги практичен. — Страната се намира в състояние на гражданска война. — Мога да отида с влак до Марсилия. Барселона не е далеч от френската граница. — Осемдесет или деветдесет мили. Горе в Пиренеите е студено, а се минава оттам. — Трябва да има кораби от Марсилия до Барселона. По море не е толкова далече.
— Така е.
— Бърни, спри! — извика Етел. — Все едно обсъждате най-късия път до площад „Пикадили“. Той казва, че ще ходи на война! Няма да го позволя. — Знаеш, че е на двадесет и една — напомни й Бърни. — Не можем да го спрем.
— Знам на колко е години!
Бърни си погледна часовника.
— Трябва да ходим на събранието. Ти си главният оратор. А Лойд няма да тръгне за Испания тази вечер. — Откъде знаеш? — запита го тя. — Можем да се приберем вкъщи и да намерим бележка, че е взел влака за Париж! — Слушайте ме сега — продължи Бърни. — Лойд, ти обещаваш на майка си, че няма да заминаваш поне още един месец. Не е лошо като идея — трябва да си наясно къде отиваш, преди да си се втурнал натам. Нека тя поне временно се успокои. Тогава можем пак да говорим по въпроса. Това си беше типичен компромис в стила на Бърни, пресметнат така, че всеки да отстъпи малко, без всъщност да отстъпва нещо; Лойд обаче не искаше да се обвързва така. От друга страна, не можеше просто да се качи на влака. Трябваше да провери при какви условия испанското правителство приема доброволци. В идеалния случай би трябвало да замине заедно с Лени и други хора. Щяха да му трябват визи, чужда валута, чифт ботуши… — Добре — отрони той. — През следващия месец няма да заминавам.
— Обещаваш — обърна се към него майка му.
— Обещавам.
Етел се успокои. Минута по-късно напудри лицето си и изглеждаше по-добре. Изпи чая си.
Облече си палтото и двамата е Бърни излязоха.
— И аз излизам — обяви Мили.
— Къде? — попита я Лойд.
— Веселото място.
Ставаше дума за мюзикхол в Ийст Енд.
— Там пускат ли шестнадесетгодишни?
Тя го изгледа свирепо.
— Кой е шестнайсетгодишен? Не и аз. Както и да е, и Дейв ще ходи, а той е само на петнайсет. Говореше за братовчед им Дейвид Уилямс, син на Чичо Били и леля Милдред.
— Добре, забавлявайте се.
Тя отиде до вратата и се върна.
— Само не се оставяй да те убият в Испания, глупако. Обви го с ръце, прегърна го силно и си излезе, без да каже и дума повече. Щом чу вратата да се затваря, Лойд отиде до телефона. Спомняше си номера без никакво напрягане. Можеше да види как Дейзи се обръща при сбогуването им, как му се усмихва победоносно под сламената шапка и казва:
— Мейфеър, 2434.
Вдигна слушалката и набра номера.
Какво щеше да й каже?
— Каза ми да ти се обадя, та ето ме и мен — това щеше да е нелепо.
Истината?
— Хич не ти се възхищавам, но не мога да те изкарам от ума си. Трябваше да я покани някъде, но къде? На събрание на Лейбъристката партия?
От другата страна вдигна мъж.
— Домът на господин Пешков. Добър вечер.
Почтителният тон говореше на Лойд, че говори с иконома. Майката на Дейзи явно бе наела къща в Лондон с многобройна прислуга.
— На телефона е Лойд Уилямс…