Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 384
Перейти на страницу:

— Ти не си лош човек — потупа я Бърни по рамото.

Сестрата на Лойд, Мили, се качи по стълбите. Беше на шестнадесет, но изглеждаше по-голяма, особено в тазвечерното си облекло — стилна черна рокля и малки златни обеци. Две години бе работила в магазин за дамска мода в „Олдгейт“, но беше умна и амбициозна, и преди няколко дни си намери работа в луксозен универсален магазин в Уест Енд. Тя погледна Етел и я попита:

— Какво става, мамо?

Говореше с кокни акцент.

— Брат ти иска да отиде в Испания и да бъде убит! — изплака Етел.

Мили обвинително изгледа Лойд.

— Какви си й ги наприказвал?

Тя винаги бързаше да упрекне в нещо по-големия си брат, когото според нея обожаваха незаслужено.

Лойд й отвърна търпеливо:

— Лени Грифитс от Абъроуен ще отива да се сражава с фашистите, и аз казах на мама, че мисля да отида заедно с него. — Въобще не ти вярвам — с отвращение произнесе Мили. — Не смятам, че можеш да стигнеш дотам — вметна Бърни, както винаги практичен. — Страната се намира в състояние на гражданска война. — Мога да отида с влак до Марсилия. Барселона не е далеч от френската граница. — Осемдесет или деветдесет мили. Горе в Пиренеите е студено, а се минава оттам. — Трябва да има кораби от Марсилия до Барселона. По море не е толкова далече.

— Така е.

— Бърни, спри! — извика Етел. — Все едно обсъждате най-късия път до площад „Пикадили“. Той казва, че ще ходи на война! Няма да го позволя. — Знаеш, че е на двадесет и една — напомни й Бърни. — Не можем да го спрем.

— Знам на колко е години!

Бърни си погледна часовника.

— Трябва да ходим на събранието. Ти си главният оратор. А Лойд няма да тръгне за Испания тази вечер. — Откъде знаеш? — запита го тя. — Можем да се приберем вкъщи и да намерим бележка, че е взел влака за Париж! — Слушайте ме сега — продължи Бърни. — Лойд, ти обещаваш на майка си, че няма да заминаваш поне още един месец. Не е лошо като идея — трябва да си наясно къде отиваш, преди да си се втурнал натам. Нека тя поне временно се успокои. Тогава можем пак да говорим по въпроса. Това си беше типичен компромис в стила на Бърни, пресметнат така, че всеки да отстъпи малко, без всъщност да отстъпва нещо; Лойд обаче не искаше да се обвързва така. От друга страна, не можеше просто да се качи на влака. Трябваше да провери при какви условия испанското правителство приема доброволци. В идеалния случай би трябвало да замине заедно с Лени и други хора. Щяха да му трябват визи, чужда валута, чифт ботуши… — Добре — отрони той. — През следващия месец няма да заминавам.

— Обещаваш — обърна се към него майка му.

— Обещавам.

Етел се успокои. Минута по-късно напудри лицето си и изглеждаше по-добре. Изпи чая си.

Облече си палтото и двамата е Бърни излязоха.

— И аз излизам — обяви Мили.

— Къде? — попита я Лойд.

Веселото място.

Ставаше дума за мюзикхол в Ийст Енд.

— Там пускат ли шестнадесетгодишни?

Тя го изгледа свирепо.

— Кой е шестнайсетгодишен? Не и аз. Както и да е, и Дейв ще ходи, а той е само на петнайсет. Говореше за братовчед им Дейвид Уилямс, син на Чичо Били и леля Милдред.

— Добре, забавлявайте се.

Тя отиде до вратата и се върна.

— Само не се оставяй да те убият в Испания, глупако. Обви го с ръце, прегърна го силно и си излезе, без да каже и дума повече. Щом чу вратата да се затваря, Лойд отиде до телефона. Спомняше си номера без никакво напрягане. Можеше да види как Дейзи се обръща при сбогуването им, как му се усмихва победоносно под сламената шапка и казва:

— Мейфеър, 2434.

Вдигна слушалката и набра номера.

Какво щеше да й каже?

— Каза ми да ти се обадя, та ето ме и мен — това щеше да е нелепо.

Истината?

— Хич не ти се възхищавам, но не мога да те изкарам от ума си. Трябваше да я покани някъде, но къде? На събрание на Лейбъристката партия?

От другата страна вдигна мъж.

— Домът на господин Пешков. Добър вечер.

Почтителният тон говореше на Лойд, че говори с иконома. Майката на Дейзи явно бе наела къща в Лондон с многобройна прислуга.

— На телефона е Лойд Уилямс…

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)