В черно като полунощ [bg]

— А шиболет значи…?

Момчето беше удивително. Рядко се среща човек, който да може да изкара някаква безсмислица да звучи невероятно смислено.

— Вид парола — обясни Престън. — Строго погледнато, това е дума, която врагът ти не може да произнесе. В случая с дукесата например би било добра идея да се избере дума като „моля“.

Тифани се опита да не се разсмее.

— Този твой ум, Престън, ще ти докара главоболия някой ден.

— Е, поне ще свърши някаква работа.

От далечната кухня се разнесе писък. Едно от нещата, които отличават хората от животните, е, че бягат към писъците вместо далеч от тях. Тифани влетя само секунди след Престън, но дори те не бяха първите. Няколко момичета успокояваха госпожа Баржа, готвачката. Тя седеше на един стол и хълцаше, докато едно от момичетата превързваше ръката ѝ с кухненска кърпа. От пода се вдигаше пара, а настрана лежеше прекатурен черен казан.

— Казвам ви, там бяха! — хлипаше готвачката. — Целите се гърчеха. Никога няма да ги забравя! И ритаха, и викаха „Майчице!“. Дорде съм жива, ще помня мъничките им личица! — Тя отново зарида с големи хлипове, които имаше опасност да я задавят. Тифани се обърна към най-близката прислужница, а тя се сви, сякаш я беше ударила, и се опита да отстъпи назад.

— Вижте — започна Тифани, — може ли някой да ми обясни, моля ви, какво… Какво правиш с тази кофа? — Това беше към друга прислужница, помъкнала от мазето кофа, която изпусна при врязалия се в суматохата вик. По пода се пръснаха парчета лед. Тифани пое дълбоко дъх. — Дами, на попарено не се слага лед, независимо колко разумно изглежда. Охладете малко чай — но само до марно — и наквасете ръката ѝ с него за около четвърт час. Ясно ли е на всички? Добре. А сега — какво стана?

— Беше пълно с жаби! — завайка се готвачката. — Сложих кнедлички да се сварят, а като отворих капака, гледам — жабчета и всички пискат за майка си! Думах им аз на всички, думах им! Сватба и погребение в един дом е на лош късмет, така си е. Вещерска работа е това, ето какво е! — Жената охна и захлупи уста със свободната си ръка.

Тифани си наложи безизразен вид. Надзърна в казана и огледа пода. Никъде нямаше следа от никакви жаби, макар че на дъното имаше две огромни кнедли, загърнати в тензух. Когато ги извади, все още парещи, и ги сложи на масата, не можеше да не забележи как прислужничките се отдръпнаха от тях.

— Чудесна плънка — жизнерадостно заяви тя. — Няма какво да ѝ се притеснявате!

— Забелязал съм — обади се Престън, — че в определени обстоятелства врящата вода кипи по доста странен начин, като мехурчетата сякаш скачат нагоре-надолу по повърхността. Може би това е една от причините на госпожа Баржа да ѝ се привидят жабчета? — Той се приведе по-близо до Тифани и додаде шепнешком: — А другата причина най-вероятно е онази бутилка отлежало шери, която стои ей там на лавицата, като гледам, почти празна, в комбинация с една чаша, която се подава от умивалника ей там.