Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Городское фэнтези » Войните ги започват неудачниците [bg]
Войните ги започват неудачниците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войните ги започват неудачниците [bg]

Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:

Понякога войните започват съвсем делнично. От коли, паркирани на обикновена московска улица, изскачат мъже с автомати... и откриват ураганен огън по група невзрачни дребосъци с червени кърпи на главите. Разбира се, веднага настава паника. Минувачите се разбягват хаотично, а един от тях обръща масата на уличното кафене и се скрива зад нея, като прегръща раницата си. И постъпва правилно. Защото, за разлика от повечето граждани, Артьом знае много добре какво ще последва. Една от причините за започващото клане се намира именно в тази раница. Онова, което Артьом не знае, е, че в Тайния град войните избухват заради неудачници, но приключват с герои. Не знае, поне засега…
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 136
Перейти на страницу:

— Много интересна информация, патрон, много. В сградата, която сега заема „Чуд Inc.“, по-рано е имало секретен институт. Централен Научноизследователски институт „Светло бъдеще“.

— КГБ?

— Те или военните — не е ясно. През перестройката институтът изчезнал, сградата внезапно се приватизирала, и сега единствен собственик е фирма „Чуд Инкорпорейтед“. Експорт, импорт, финанси, инвестиции. Не дават помещения под наем, само те са вътре, в това число дъщерната им охранителна фирма „Бронежилетка Чуд“ АД. — Васкин се засмя. — Лицензът им е наред, генералният директор го познавате — Франц Францевич де Гир.

— Червенокос — Корнилов си спомни тежкия макленбургски акцент на началника на охраната и попита: — Чужда ли е фирмата?

— Сто процента наша. Регистрирана в Москва през 1989 година, месечен оборот — около милиард.

— Колко?!

— Един милиард. Имат бизнес по целия свят, но гледат да не се набиват на очи.

Корнилов замислено се протегна и пусна в купето струя тютюнев дим. Подобни компании имат много високопоставени покровители, и да се атакува „фронтално“ вероятно няма да позволят.

— По сводките има ли нещо за „Чуд Inc.“?

— Никъде. — Васкин отново погледна в тефтера. — При данъчните всичко е наред, при митниците — също, даже и при пожарната. Нямат дългове, харчат по десет милиона годишно за благотворителност. Направо образец за правене на бизнес.

— Чисти като първи сняг, — заключи Корнилов. — Откъде са им парите?

Въпросът беше съвсем уместен — такива корпорации не никнат от въздуха.

— Това е по-сложно. — Лейтенантът помълча малко. — През 1988 година на Бахамите е създаден инвестиционният фонд „Чуд“, след това парите му са преведени в съществуващата тук „Чуд Банк“, която е един от учредителите на „Чуд Инкорпорейтед“.

— Странно, — произнесе майорът.

В края на осемдесетте, в епохата на хаоса, царящ сред останките на империята, да се внесат в Русия такива капитали беше много смело начинание. Реформите на икономиката едва започваха, уважение към частната собственост нямаше, данъци никой не плащаше, и да си представиш, че от тази страна някога ще излезе нещо, каквото и да е, беше много трудно.

— Това ли е всичко, което си изяснил досега?

— Разбира се, че не, патрон, — усмихна се Васкин. — Работих и по „Ленински“.

— И какво изработи? Има ли нещо, за което да се хванем?

Лейтенантът се натъжи:

— Почти нищо. Юкон-ът е собственост на някаква охранителна фирма, обявен е за откраднат.

— А втората машина? — намръщи се Корнилов. — Хамър-ът?

— Открит заедно със собственика, — лейтенантът измъкна снимка. — Игор Данилович Лебедев, двайсет и девет години, безработен.

— Какво за него?

— Сирак, веднага след дома за деца отива в армията. Служил е в спецназ.

— Кога е демобилизиран? — незабавно се стегна Корнилов.

— Уволнен по собствено желание, — поправи го лейтенантът. — Останал е на свръхсрочна служба. С какво се е занимавал в армията, не е известно, досието му е засекретено. Трябва да се обадим в управлението да натиснат военните.

— Аз ще се заема.

— Паспортът му е издаден преди две години, московско жителство. Веднага след уволнението си е купил жилище в „Нови Черемушки“. Хамър-ът му е трета машина. Предишните два джипа са обявени за откраднати.

— Добре си живее безработният спецназовец, — промърмори майорът.

— В нашето полезрение до вчера не е попадал.

— И неговото тяло ли е изчезнало?

— Не, лежи си в моргата.

— Обезателно да се проследи кой ще дойде за него.

— Разбрах.

— Спецназ. — Майорът угаси цигарата. — Хубаво. Намери ли нещо друго?

— Гнездото на снайпера, както предполагахте, беше на последния етаж в офис сградата срещу „Чуд Inc.“ Помещението е наето от фирма „Оборудване за моторни катери и съвременни багети“. Вътре е пълно с отпечатъците на Лебедев и още двама. Пушка „Light 50“ — страхотна пушка, между другото, — бинокъл, прибор за нощно виждане, кухня, три спални. Общо казано, пълен комплект.

— За „Багетите“ нещо известно ли е?

— Абсолютно нищо. За сътрудниците на фирмата също никой нищо не знае. Няколко пъти са виждали охранителите и в асансьора са се сблъсквали с някакво момиче. Опитваме се да съставим фоторобот.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)