Войните ги започват неудачниците [bg]
- Автор: Панов Вадим Юрьевич
- Серия: Тайният град #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-504-3
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:
— Много интересна информация, патрон, много. В сградата, която сега заема „Чуд Inc.“, по-рано е имало секретен институт. Централен Научноизследователски институт „Светло бъдеще“.
— КГБ?
— Те или военните — не е ясно. През перестройката институтът изчезнал, сградата внезапно се приватизирала, и сега единствен собственик е фирма „Чуд Инкорпорейтед“. Експорт, импорт, финанси, инвестиции. Не дават помещения под наем, само те са вътре, в това число дъщерната им охранителна фирма „Бронежилетка Чуд“ АД. — Васкин се засмя. — Лицензът им е наред, генералният директор го познавате — Франц Францевич де Гир.
— Червенокос — Корнилов си спомни тежкия макленбургски акцент на началника на охраната и попита: — Чужда ли е фирмата?
— Сто процента наша. Регистрирана в Москва през 1989 година, месечен оборот — около милиард.
— Колко?!
— Един милиард. Имат бизнес по целия свят, но гледат да не се набиват на очи.
Корнилов замислено се протегна и пусна в купето струя тютюнев дим. Подобни компании имат много високопоставени покровители, и да се атакува „фронтално“ вероятно няма да позволят.
— По сводките има ли нещо за „Чуд Inc.“?
— Никъде. — Васкин отново погледна в тефтера. — При данъчните всичко е наред, при митниците — също, даже и при пожарната. Нямат дългове, харчат по десет милиона годишно за благотворителност. Направо образец за правене на бизнес.
— Чисти като първи сняг, — заключи Корнилов. — Откъде са им парите?
Въпросът беше съвсем уместен — такива корпорации не никнат от въздуха.
— Това е по-сложно. — Лейтенантът помълча малко. — През 1988 година на Бахамите е създаден инвестиционният фонд „Чуд“, след това парите му са преведени в съществуващата тук „Чуд Банк“, която е един от учредителите на „Чуд Инкорпорейтед“.
— Странно, — произнесе майорът.
В края на осемдесетте, в епохата на хаоса, царящ сред останките на империята, да се внесат в Русия такива капитали беше много смело начинание. Реформите на икономиката едва започваха, уважение към частната собственост нямаше, данъци никой не плащаше, и да си представиш, че от тази страна някога ще излезе нещо, каквото и да е, беше много трудно.
— Това ли е всичко, което си изяснил досега?
— Разбира се, че не, патрон, — усмихна се Васкин. — Работих и по „Ленински“.
— И какво изработи? Има ли нещо, за което да се хванем?
Лейтенантът се натъжи:
— Почти нищо. Юкон-ът е собственост на някаква охранителна фирма, обявен е за откраднат.
— А втората машина? — намръщи се Корнилов. — Хамър-ът?
— Открит заедно със собственика, — лейтенантът измъкна снимка. — Игор Данилович Лебедев, двайсет и девет години, безработен.
— Какво за него?
— Сирак, веднага след дома за деца отива в армията. Служил е в спецназ.
— Кога е демобилизиран? — незабавно се стегна Корнилов.
— Уволнен по собствено желание, — поправи го лейтенантът. — Останал е на свръхсрочна служба. С какво се е занимавал в армията, не е известно, досието му е засекретено. Трябва да се обадим в управлението да натиснат военните.
— Аз ще се заема.
— Паспортът му е издаден преди две години, московско жителство. Веднага след уволнението си е купил жилище в „Нови Черемушки“. Хамър-ът му е трета машина. Предишните два джипа са обявени за откраднати.
— Добре си живее безработният спецназовец, — промърмори майорът.
— В нашето полезрение до вчера не е попадал.
— И неговото тяло ли е изчезнало?
— Не, лежи си в моргата.
— Обезателно да се проследи кой ще дойде за него.
— Разбрах.
— Спецназ. — Майорът угаси цигарата. — Хубаво. Намери ли нещо друго?
— Гнездото на снайпера, както предполагахте, беше на последния етаж в офис сградата срещу „Чуд Inc.“ Помещението е наето от фирма „Оборудване за моторни катери и съвременни багети“. Вътре е пълно с отпечатъците на Лебедев и още двама. Пушка „Light 50“ — страхотна пушка, между другото, — бинокъл, прибор за нощно виждане, кухня, три спални. Общо казано, пълен комплект.
— За „Багетите“ нещо известно ли е?
— Абсолютно нищо. За сътрудниците на фирмата също никой нищо не знае. Няколко пъти са виждали охранителите и в асансьора са се сблъсквали с някакво момиче. Опитваме се да съставим фоторобот.