Драконът на Арканите [bg]

В началото на XVII век в Париж имаше дузина дворове на чудесата, което ще рече обиталища, където се събираха и живееха в строга йерархия просяци, голтаци и бездомници под ръководството на вожд. Най-прочутото убежище се намираше на улица „Ньов Сен Совьор“ разположено зад манастира на Божиите дъщери и ръководено от легендарния Велик кесар. Съществуваха също дворът „Брисе“, дворът при църквата „Света Екатерина“ дворът при църквата „Света Мария Египтянката“, дворът на крал Франсоа и други повече или по-малко известни и всяващи страх места.

Кучешкият двор беше сенчеста и миризлива дупка, заобиколена от окаяни сгради, а наоколо се виеха оплетени улици и гниещи стълби. Неспирен и трескав живот кипеше сред мръсотията и нечистия въздух. Деца играеха, тичаха, изчезваха и се появяваха отново по тъмните сокаци, а подметките на скъсаните им обувки потъваха в болестотворната кал. Под потъмнели покривки, по които гниеха остатъци от развалена храна, бяха подредени маси, а край тях имаше разнебитени табуретки, на които седяха осъдените на скитничество клетници: уволнени чиновници, слуги без господари, избягали от полковете си войници. Те поглъщаха канички с кисело вино и чакаха към тях да се присъединят тези, които ги подканяха да пият още повече, преди да ги отведат в гнусните стаички, където се разпореждаха. Някои от тези жени дори не си правеха труда да слизат и след като избърсваха небрежно с парцали слабините си, повикваха от балкончето следващата жертва: съобщаваха цената си, възхваляваха еротичните си умения, подиграваха мъжете, които се колебаеха. Други, изморени или безразлични, предпочитаха да чакат. Когато никой не идваше, те си говореха и наблюдаваха отгоре своите шумни дечурлига.