![Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/3/podzemen-svyat-bg-download.jpg)
Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
Влакът спря на Фарингдън Стрийт и избълва грамаден облак пушек. След секунди машинистът отвори вратата на вагона и надникна вътре да нагледа пътниците, както и да се наслади на комплиментите на семейство Пиърсън колко гладко е минало пътуването. Не след дълго поеха обратно към Кингс Крос и Пиърсън посегна да извади джобния си часовник, за да провери за колко време са изминали маршрута.
— Часовникът ми? — намръщи се той.
Опипа отново и пак не го намери.
Влакът продължаваше да потраква ритмично.
— Какво има, скъпи? — попита госпожа Пиърсън.
Кавана се приведе напред с престорена загриженост. Призрака усети как го обзема страх. Позволи си зрънце надежда, че Пиърсън просто си е забравил часовника. Разбираше обаче, че обяснението не е толкова просто и вероятно е свързано някак си с него.
Вече всички във вагона бяха приковали очи в Пиърсън, който продължаваше да се потупва по корема.
— Не, не. Часовникът и верижката ми определено ги няма.
— Кога ги видя за последно, скъпи? — Госпожа Пиърсън извиси глас да надвика шума на машината и думите ѝ прозвучаха в такт с движението на влака.
— Не помня.
Харди Две подвикна от дъното на вагона.
— Бяха у вас на платформата, сър — ухили се на Призрака, преди да продължи. — Забелязах как си изваждате часовника, сър, и го поглеждате.
— О, добре, добре, значи е тук някъде — Пиърсън подпря бастуна на дъските и се изправи нестабилно.
— Седни, Чарлс — скастри го госпожа Пиърсън. — Господин Кавана, ще бъдете ли така любезен да помолите хората си да потърсят часовника…
— Разбира се, мадам.
Марчънт и двамата телохранители се засуетиха, а Призрака заобмисля трескаво как да се измъкне от положението. Тайно опипа джобовете на сакото си, да не би да са сложили там часовника, и когато вдигна глава, срещна погледите на двамата здравеняци, които му се ухилиха самодоволно.
Не, не бяха пуснали часовника в джоба му, за да го натопят. Още не.
— Не виждам никакъв часовник — каза Марчънт, подпрян на етажерката над седалките.
Призрака седеше неподвижен с чувството, че наблюдава сцената през стъкло. Кавана се придържаше старателно към сценария — олицетворение на мнима загриженост за клетия господин Пиърсън, изгубил ценния си часовник.
— Тогава ще ви помоля да си обърнете джобовете — каза той.
— Не… най-добре се претърсете един друг.
Изпълниха нареждането му. Изиграха шарадата. Призрака се бе вцепенил от напрежение. Наясно какъв ще е финалът, но неспособен да го промени.
Някой подръпна палтото му.
— Майчице мила — възкликна Смит или пък Харди Две, но нямаше значение, защото капанът бе щракнал. — Май намерих часовника на господин Пиърсън! Беше в джоба на младия Бхарат!
Смит показа часовника на Пиърсън, който го позна, изгледа тъжно Призрака и го прибра в джоба си. Кавана се изправи — олицетворение на праведен гняв, човек, чието доверие са предали във възможно най-лошия момент.
— Вярно ли е? — изпепели с поглед Призрака. — Ти ли взе часовника?
Призрака не продума, втренчен мълком в него.
Кавана се обърна към гостите си.
— Госпожо Пиърсън, господин Пиърсън, поднасям ви най-искрени извинения. Това е нечувано. Ще арестуваме Бхарат. Госпожо Пиърсън, ще позволите ли един от хората ми да ви придружи в съседния вагон, далеч от крадеца? Опасявам се да не се развилнее.
— Да, скъпа — поощри я господин Пиърсън с угрижено лице.
— Оттегли се.
Марчънт се заклатушка през вагона към госпожа Пиърсън и с мазна усмивка ѝ протегна ръка да я отведе от нелицеприятната бъркотия, която ще последва. Тя тръгна с него, кротка като агънце, хвърляйки на изпроводяк уплашен, объркан поглед към Призрака.
Мъжете останаха сами.
После, точно когато влакът спря на Кингс Крос, Кавана извади кама с перлена дръжка и прониза Пиърсън в гърдите.
55.
Кавана отвори вратата на вагона, за да извика машиниста. Поздрави го за майсторското управление на локомотива и му съобщи, че след малко ще слязат.
Затвори вратата и се обърна към Пиърсън, който лежеше и подритваше немощно с крака в предсмъртна агония. Камата се бе забила право в сърцето му и той не бе издал нито звук. В съседния вагон съпругата му седеше в пълно неведение какво го е сполетяло.
Двамата главорези бяха сграбчили Призрака и го бяха приковали към седалката. Кавана се усмихна.
— Божичко, индийският злодей уби Чарлс Пиърсън! — Избърса острието в тялото на Пиърсън, прибра го в ножницата и погледна към Призрака. — Нямаше да го направиш, нали?