![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
Отряд от двайсет конници, облечени в типичните за Пламенния Род ливреи в оранжево и черно, изтрополиха иззад завоя на пътя, а по върховете на копията им искряха сини висулки.
Защо пък сини?
— Небесният Род — отговори Хоузи на незададения въпрос. — Тръгнали са да изпълняват задача, поставена им от Симона, тоест от името на Владенията като цяло, не са тук само като представители на Пламенния Род.
— Това нещо обичайно ли е?
— Не.
Конниците забавиха хода си, когато наближиха широкото място на пътя, където Иън и Хоузи се бяха спрели, за да ги чакат. Никой не носеше пелерина с качулка, всеки един от копиеносците бе стиснал грижливо излъскан щит в свободната си ръка, а другата, в която крепеше копието, бе облечена в метален ръкав, който излизаше от високата ръкавица и нагоре се скриваше под дългата наметка.
Всички бяха със заострени шлемове, които покриваха задната и странични части на главата, а пред носовете на ездачите минаваше предпазна лента, която сигурно си имаше някакво специално име, както и още една, скрила устата им, продължаваща чак до ушите.
Водачът бе с три червени и сребърни ленти на щита, които показваха, че е ординарец от Пламенния Род. Той умело подхвърли щита на конника от дясната си страна, а след това скочи леко и грациозно от коня.
Свали шлема и го подаде на друг конник.
— Иън Среброкаменни — каза той, усмихнат едва-едва, колкото да се покажат зъбите му. — Особено ми е приятно да те видя тук.
Бранден дел Бранден все още носеше мустаци, но острата му брадичка бе гладко избръсната; очевидно в момента брадите не бяха на мода в Пламенния Род, а Бранден дел Бранден държеше особено много да бъде в крак с модата.
Той бе съвсем малко по-нисък от Иън, а тялото му бе нещо средно между слабата фигура на Иън и набитите мускулести тела на двамата Торсен.
Като се изключат китките му: и двете бяха яки и много мускулести, също като на Иън. Истински китки на фехтовчик. Един ординарец от Пламенния Род може и да не беше равен по умения на професионалните дуелисти, но мъжът, застанал пред него, бе съвсем очевидно опитен мечоносец не само на вид, но и на практика, а китката бе оста, около която се въртеше целият професионален живот на фехтовчика.
— Иън не познаваше Бранден дел Бранден нито отдавна, нито много добре, но след запознанството им си бе направил съответните изводи и никак не го харесваше. Не беше заради отявленото увлечение на мъжа пред него по Маги — Иън разбираше подобен възторг и влечение, а Тори щеше без всякакъв проблем да го постави на мястото му, ако прекрачеше границата — определено се дължеше на самоувереността му, която Иън не можеше да се насили да преглътне. Бранден дел Бранден в никакъв случаи не бе на повече от трийсет, но не му мигна окото, когато се наложи да управлява Фалиас, докато чакаха пристигането на новия Огнен Херцог. Може би всичко бе просто завист или ревност. Бранден дел Бранден не само че си бе извоювал завидно място в света, където живееше, но щеше да съумее да си го запази. Той бе син на Бранден дел Бранден старши, което го правеше наследник на отговорностите и задълженията на баща му, но той щеше един ден да наследи и мястото на баща си.
Вероятно от него се очакваше да направи следващата крачка, затова Иън пристъпи напред и подаде ръка; Бранден дел Бранден също пристъпи напред и пое подадената му ръка, за да стисне китката на Иън със същата сила, с която младежът стискаше неговата. Веднага усети, че ръкостискането на Бранден бе значително по-силно от неговото.
— И на мен ми е приятно да те видя — каза Иън.
— Как така?
Защото това е любезният начин да поведеш разговор или тук не беше така?
— Защо не?
— Нямам представа защо на човека, когато вандестийците наричат Вречения войн, ще му бъде приятно да види ординарец от Пламенния Род — отвърна Бранден дел Бранден небрежно и тихо, въпреки че в гласа му прозвуча заплаха, която Иън не бе долавял никога преди.
Добре де, но по същата логика защо на един ординарец от Пламенния Род ще му бъде приятно да види онзи, който му измъкна рубина Брисингамен буквално изпод носа и го предаде на Фрея да го пази?