Обречена на ранен гроб [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:
Да, разбирах. Сега знаех защо Спейд толкова упорито се опитваше да се свърже с мен.
— Дай ми номера си. Ще ти се обадя.
Глава 21.
— Проба три, две, едно… Чуваш ли ме, Гери?
Лейтенант Гери Хикс, заместникът ми в екипа на Дон, се прокашля и промърмори:
— Потвърждавам.
Тя имаше приемник, който беше поставен хирургически под кожата й и изпращаше гласа ми директно към тъпанчето й. Ако извиках, щеше да я заболи. Нейният микрофон беше по-малко инвазивно поставен в колието й.
— Къде се намираш, Гери?
— Пресичам улица Света Ана и се отправям към Бърбън. Птицата още ли показва, че той е там? Проверих сателитното изображение на Френския Квартал на взетия си на заем лаптоп. Турбуленцията на самолета не помагаше, но все още можех да локализирам Боунс. И жената до него.
— Потвърждавам. Има малко забавяне във времето, както знаеш, но той трябва да бъде там. Справяш ли се?
Гери беше нервна. Не можех да я виня. Трябваше да доведе Боунс, без той или тя да бъдат убити. Да, и аз бих се притеснявала.
— Добре съм — каза Гери.
— Прието. Сега иди го вземи.
Бях единствената позната на Спейд, която имаше връзки с хора, без директна немъртва намеса, и която можеше да събере въздушна сила и да я подкрепи е авангардни оръжия и технологии. Разбира се, можеше да се поспори за това, че стария ми екип имаше връзки е Боунс, но никой от тях вече не беше под негово управление, след като напуснах. Бях голяма длъжница на чичо си за това.
Тъй като беше човек, Гери не можеше да види Фабиан. Все пак той беше там, опитвайки се да оставя подсказки съгласно плана ни, без да бъде забелязан от някой от хората на Мари. Това не беше лесна работа. Когато това приключеше, щях да съм голяма длъжница и на Фабиан. Как някой може да се отплати на призрак? По този въпрос щях да размишлявам по-късно.
— Наближавам целта, млъквам — прошепна Гери.
На екрана видях как тя се доближава до Боунс. Той беше в При Пат О’Браян, във външната зона, пиейки обичайното си уиски, както предполагах. Ръката му беше увита около привлекателна брюнетка, която почти беше залепена за него. Дори сега ръката й се придвижи по бедрото му.
Стиснах юмруци. Кучко, ти и аз ще имаме дълъг, кървав разговор след това.
Канел не можеше да чуе мисловното ми предупреждение, но Влад можеше. Той се излегна в стола срещу мен, турбуленцията на самолета не го притесняваше. Бяхме на път към мястото за среща, ако всичко минеше както трябва.
— Наистина не я харесваш.
Не отговорих на глас. Това можеше да обърка Гери, тъй като носех слушалки.
Не. Наистина, наистина не я харесвам.
— Знам, че е прибързано — измърка Гери в слушалката ми, когато сателитът показа, че е достигнала Боунс и придружителката му, Канел, — но след като видях двама ви, великолепни създания, не можах да реша кого искам да изчукам първо.
— Браво, момиче — прошепнах. Боже, окуражавам някоя, която сваля мъжа, когото обичам! Защо не можех да имам нормален живот?
Боунс остави питието си. Ако беше изненадан да види Гери, то не го показа. Поех си рязко въздух. Какво щеше да направи? Трябва да знаеше, че аз съм изпратила Гери. Щеше ли да провали прикритието й? Или щеше да продължи играта и да се махне оттам?
— Лесно решение, скъпа. — Колието й улавяше всеки нюанс от акцента му. — Дамите са с предимство. Не е ли така, Канела?
Многозначителният смях на Канел ме прониза право в сърцето. Облегалката за ръка на самолета загуби голяма част от себе си.
— Тя изглежда много буйна, cheri. Надявах се на по-нежна компания, хм?
Гери не се остави пренебрежението на Канел да я препъне. Тя топна пръстите си в питието на Боунс, а след това направи добро шоу като облиза алкохола от тях.
— Ще бъда нежна като агънце, скъпа.
Гери наистина бе изминала дълъг път от човека, когото бях тренирала преди няколко месеца. Канел хвана китката на Гери, сложи дланта й до устните си и сама облиза част от нея.
— Ще видим.
След това Канел сложи ръка около Боунс и го целуна. През микрофона на Гери почти можех да чуя търкането на Канел в него, тихото й простенване от удоволствие и мъжествения му стон, когато я притисна по-близо.
Цели две минути по-късно, той вдигна глава. До тогава почти го исках мъртъв.
Влад ме наблюдаваше без съжаление.
— Някой друг може да го направи.