Обречена на ранен гроб [bg]

— Non, там може да има плъхове! Защо не може да останем тук за вечерта? Казах ти, че имам много хубави приятелки в Матаире, с които искам да се срещнеш.

— Слушай какво, сладурче. Ще отидем утре. От дни ме караш да се срещна с тези девойки, трябва да са ужасно специални.

— Oui. Tres magnifique.

Значи Канел се опитва да го измъкне извън града, право при Грегор, помислих си, а гневът ми се усили. Може би хобито на Влад да набива на кол не беше чак толкова лоша идея. Какво му ставаше на Боунс, че не се бе зачудил за настоятелността й? Толкова ли беше заслепен от похот?

— Утре ще правим каквото ти хрумне, а тази нощ ще е моята вечер — продължи Боунс. — Обещавам ти, че ще видиш напълно нова страна от мен.

И от мен също. Наистина бързах да се видя отново лично с Канел.

Не можех да видя трима им повече. Бяха извън обсега на сателита ми, когато тръгнаха.

— Огледай се, Гери. Следят ли те?

— Нали не мислиш, че някой ще ни хване, докато се качваме на покрива? — попита Гери, звучейки престорено свенливо.

Боунс я целуна. Не можех да го видя, но можех да го чуя.

— Изобщо.

Добре. Беше чисто. Боже, исках това да свърши скоро. Безопасно и скоро.

— А, ето я църквата. Сега, скъпа моя, погледни ме за момент. Не трябва да се притесняваш от очите или зъбите ми, нали? Не забелязваш нищо необичайно в тях. Не се страхуваш, защото знаеш, че няма да те нараня. Кажи го.

— Няма да ме нараниш — повтори Гери. — Не съм изплашена.

Значи така процедираше Боунс със светещите очи и стърчащите зъби, когато чукаше хора. Мислила съм си много, но никога не съм искала да попитам. Знаех повече за миналото му, отколкото ме беше грижа. Предполагах, че тази сцена е заради Канел, след като Боунс знаеше, че Гери е посветена в тайната му. Просто минаваше през рутинната процедура.

Мислех си, че ще повърна.

— Канел, ще го направим ли?

— Щом трябва, cheri.

— Трябва.

След няколко момента на силни шумолящи звуци, Боунс проговори отново.

— Най-накрая на покрива. Няма плъхове, petite, спри да се свиваш.

Влад, свържи се с хеликоптера.

Той се подчини на мисловното нареждане и взе мобилния ми, натискайки повторно набиране.

— На покрива са — кратко информира Дон. — Колко дълго?… Да. — Остави обратно мобилния ми. — Шест минути.

— Имаш шест минути, Гери. Помни, Боунс трябва да вземе и двете ви с Канел, когато скочи, а тя няма да иска.

— Елате тук, красавици. Така е по-добре.

Гласът на Боунс се промени. Превърна се в разкошното мъркане, което ме разтапяше. Да го слушам сега, ме накара само да побеснея. Още по-лошо, след това се чу задъхване и меките звуци от целуване.

Тогава Гери каза:

— Хайде сега, сладур. Забави за малко.

— Защо? — Гласът на Канел беше войнствен. — Готова съм да ми доставиш удоволствие.