В капана на времето [bg]

Зад тях на масата бяха наредени миниатюри, а изображенията по тях бяха невидими заради отразената слънчева светлина.

Тъмнокосата глава на Франк се наведе замислено над предметите. Следобедното слънце улови в косата му червеникав проблясък. Той вдигна глинената луна и я обгърна с шепа, все едно беше яйчена черупка.

— От някои исторически периоди имаме само чиста история; писмени свидетелства на хората, живели тогава. За други могат да ни разкажат единствено откритите предмети.

Пъхна лулата в устата си и сви устни около мундщука, изду бузи и вдигна комично вежди. Публиката реагира с приглушен кикот, той се усмихна и остави лулата на масата.

— Изкуството, предметите на изкуството — махна с ръка към проблясващата редица, — това виждаме най-често, украсите на обществото. И защо не? — Обърна се към едно интелигентно на вид тъмнокосо момче. Известен лекторски прийом — избираш един човек от публиката и му говориш, сякаш сте сами. След миг преминаваш на друг. Тогава всички в залата те слушат.

— Красиви са все пак. — Докосна леко лебедите на часовника и те започнаха да се въртят. — Струва си да се запазят. А кой би пазил стар, кърпен маншон за чайник или износена автомобилна гума? — Този път беше избрал красива блондинка с очила, която се изкикоти в отговор.

— Все пак именно полезните предмети, нещата, които не отбелязваме в документите, които използваме, чупим и изхвърляме, без да се замислим, ще ви кажат как е живял обикновеният човек. Броят на тези лули, например, ще ви каже нещо за разпространението и вида тютюн, който се е пушел в различните обществени прослойки, от най-високата — почука по капачето на емайлирана кутия за енфие — до най-ниската. — Пръстът му погали почти с обич дългата тръбичка на лулата.

Сега говореше на жена на средна възраст, която записваше трескаво всяка дума. Около лешниковите очи се появиха бръчици на усмивка.

— Не е нужно да записвате всичко, госпожо Смит. Лекцията е цял час все пак — моливът няма да ви стигне.

Жената се изчерви, остави молива и отвърна срамежливо на приветливата му усмивка. Вече владееше вниманието им, всички бяха сгрети от сиянието на шегата, вниманието им беше приковано от проблясъците на злато и обков. Сега щяха да го последват без възражения по дългата пътека на логиката към гъсталаците на дискусия. Лекото напрежение напусна врата му, щом усети, че вече ги е спечелил.

— Най-доброто историческо свидетелство са мъжът — или жената — кимване към красивата блондинка, — които са живели тогава, нали? — Усмихна се и вдигна напуканата костена лъжица. — Вероятно. Все пак за човешката природа е типично да се представиш в най-добрата светлина, когато знаеш, че някой ще прочете написаното от теб. Хората имат склонност да се фокусират върху неща, които те самите смятат за важни, и често леко ги излъскват за пред обществото. Рядко ще срещнете летописец, който е описал с еднакъв интерес кралска процесия и колко пъти използва нощното гърне.