В капана на времето [bg]

Английската компания беше пристигнала, с малко закъснение. Без съмнение бяха изведени тактично в градината, докато готвачите набързо приготвят още един обяд и сервират огромната маса за тях.

Огледах ги с любопитство. Херцог Сандрингам познавах, разбира се, бяхме се срещали в замъка Jleox в Шотландия. Подобната на бъчва фигура лесно се забелязваше. Клатушкаше се до Луи, а модерната перука беше килната настрани в знак на любезно внимание.

Другите не ги познавах, макар че една изискана дама на средна възраст, която тъкмо излизаше, ми се стори херцогиня Клеймор. Кралицата, обикновено изоставена в някое провинциално имение, за да се забавлява както намери за добре, беше доведена за случая и разговаряше с един гост, а хубавото ѝ тревожно лице бе порозовяло от вълнение.

Погледът ми беше привлечен от младо момиче точно зад херцогинята. Дрехите ѝ бяха семпли, но красотата ѝ се отличаваше в тълпата. Беше дребна, с фини кости, но красиво закръглена фигура; имаше тъмни, лъскави ненапудрени коси и най-бялата кожа, която бях виждала. Руменината по бузите ѝ я караше да прилича на розов цвят.

Тенът ѝ ми напомни за една рокля, която имах по мое време, от лек памук и с щампа на червени макове. Кой знае защо, тази мисъл отприщи вълна на носталгия и аз се вкопчих в ръба на мраморната пейка, а клепачите ми запариха от копнеж. Явно беше достатъчно да чуя груба английска реч след толкова месеци напевен шотландски и крякащ френски Гостите звучаха като дома.

Тогава го видях. Кръвта се смъкна от главата ми, докато следях невярващо с очи елегантната извивка на главата, дръзко тъмнокоса сред напудрените перуки. В ума ми завиха сякаш противовъздушни сирени, борех се с видяното и не исках да го приема. Подсъзнанието ми видя линията на носа, помисли си „Франк”, и ме изпълни с порив да изтичам към него. „Не е Франк”, дойде малко по-отвисоко, от рационалния център на мозъка ми, и аз се смразих, щом видях познатата, извита в полуусмивка уста. „Знаеш, че не е Франк”, повтори умът ми и мускулите на краката ми се сковаха. После дойде паниката и спазмите в ръцете и стомаха, защото лека-полека логичната мисъл последва тромаво инстинкта при вида на високото чело и арогантния наклон на главата, които ме увериха в немислимото. Не можеше да е Франк. А ако не беше той, значи беше…