Кръвта на боговете [bg]

- Тук съм, за да те върна на страната на Рим. Няма полза един Цезар да бъде разжалван до обикновен войник. Но въпре­ки това ще се съгласиш, че разделеното командване крие опас­ности. Двамата с Панса ще ръководим осемте легиона. Ти ще бъдеш префект на два легиона в авангарда. Ще се движиш под наше командване и под строй, докато не срещнеш врага. - В гласа му започнаха да се долавят твърди нотки. - Няма да да­ваш на своя глава заповеди срещу Марк Антоний. Хората ти са известни с независимото си мислене и не мога да си позволя да им угаждам повече в това.

Да бъдеш в първите редици в сражение бе почетна позиция, но Октавиан подозираше, че този човек ще се радва да го види паднал на бойното поле. И все пак беше получил онова, на кое­то се беше надявал. Никога не бе имало надежда консулите да го оставят начело на половината армия под тяхно командване.

- Добре - каза Октавиан. - А след като спечелим битката?

Хирций се разсмя. Още не беше докоснал храната си, но шумно сръбна отново от виното.

- Оценявам самоувереността ти, Цезар! Добре, когато спе­челим битката, ще сме възстановили реда. Разбира се, двамата с Панса ще се върнем в Рим с легионите. Не се съмнявам, че Сенатът ще те почете по един или друг начин. Ще ти дадат ку- риатното постановление и ако си разумен, на следващите избо­ри ще се кандидатираш за сенатор. Предполагам, че те очаква дълга и успешна кариера. Честно казано, ще се радвам да видя млада кръв в Сената.

Октавиан се усмихна сковано в отговор и се насили да изяде няколко залъка. Консулът се стараеше да изглежда очаровате­лен, но Октавиан много добре усещаше твърдостта му, олице­творението на римската власт. Напомни си, че консулите му бяха отказали всичко, когато си мислеха, че е безсилен. Чети­рите легиона ги бяха накарали да размислят, но въпреки това те не бяха негови истински съюзници.