Честотата на Шуман [bg]

Вратата се отвори и на прага се появи детектив Робинсън. Висблат го измери с поглед.

-      Защо още сте тук? - Смяната на Робинсън трябваше да приключи в 03:30 сутринта.

-      Вагнер се обади, че се е разболял, сър. Останах до идването на заместника му.

Детектив Робинсън много добре знаеше за инцидента на Ричи Роуд и съответно бе предпазлив. Висблат беше накарал пилота да вдигне хеликоптера във въздуха без разрешение и в резултат машината се беше разбила. Носеха се слухове, че кметът ще връчи на Висблат заповед за уволнение веднага щом влезе в кабинета си тази сутрин. Само след няколко часа командирът официално щеше да бъде изхвърлен. Но докато не пристигнеха документите, детектив Робинсън възнамеряваше да следва процедурата.

-      Какво искате? - попита Висблат.

-      Дойдох да ви запозная с обстановката, сър.

-      Е? — нетърпеливо каза Висблат.

Робинсън се приготви за гневната реакция на началника си.

-      Сър... оказва се, че преследваният се е измъкнал. Бяхте прав. Отвлякъл е самолет от международното летище. Машина на „Тексас Еър“ за къси полети.

-      А вие ми казахте, че бил много лошо ранен! - обвинително заяви Висблат.

-      Докладите ни не са били верни.

-      Как е възможно това?

-      Очевидно нe е бил човекът, станал жертва на онази автомобилна катастрофа, командир.

Без да обръща внимание на болежките, Висблат стана. Яростта се надигаше в гърдите му.

-      Казах ви, че ще избяга по този начин, нали? Казах ви!

Сърцето на детектив Робинсън биеше лудо.

-      Смятаме, че самолетът се е разбил, сър - колебливо рече той. - След излитането се насочил на североизток към залива, след което изчезнал от радара. Центърът за управление на полетите изгубил сигнала на транспондера секунди по-късно. Казаха, че това може да означава само едно - че самолетът се е разбил в морето.

-      Има ли съобщения на очевидци - изненадващо спокойно попита Висблат.

-      Не, командир. Засега няма. - Висблат като че ли приемаше много добре новините. Всъщност изглеждаше почти радостен. „Явно полудява“, реши Робинсън.

-      Докато не получите потвърждение, самолетът не се е разбил... нали? - каза Висблат. - Не разбирате ли? Това е номер. Уилсън лети на юг за Мексико и най-вероятно поддържа ниска височина, за да не бъде засечен от радарите. - Потупа с палец долната си устна. - Аз бих постъпил точно така.

Последва дълго мълчание.

Коментарът привлече вниманието на детектив Робинсън.

- Командир, издирваният „Уилсън“ ли се казва? Току-що споменахте това име. Да го включа ли в доклада си?

Висблат вдигна очи. Бръчките по челото му показваха, че внимателно обмисля въпроса.

-      Не, детектив, не е необходимо. Просто мисля за него с това име.

Командирът отиде до прозореца и вдигна щорите. Ярките лъчи на изгряващото слънце нахлуха през мръсните стъкла. За първи път от много месеци пускаше слънчева светлина в кабинета си.