Дългият път към дома [bg]

Двайсет и първа глава

— Арман. — Рен-Мари влезе в кухнята на Клара с лист хартия в ръка. — Стюарт е изпратил отговор.

Изглеждаше озадачена. Подаде му разпечатката на имейла. Гамаш я взе и насочи съпругата си към стената, където бяха закачени картините. Рен-Мари се отдалечи, а през това време той все повече и повече смръщваше вежди, докато четеше съобщението.

Даде листа на Клара и отиде при жена си и картините.

— Наред ли е всичко? — попита, когато забеляза колко е пребледняла.

— Oui. Питър най-накрая е разбрал как да изобразява емоции и е нарисувал това. — Рен-Мари замълча за миг. — Горкият.

— Ела с мен — прикани я Гамаш.

Изоставиха тъжната картина на стената и се върнаха при „Градината на космичното размишление“ върху чамовата маса. Клара приключи с четенето и подаде разпечатката на Мирна.

— Не вярвате, нали? — попита Рен-Мари, като погледна първо към Клара, после към Арман, а накрая кимна към съобщението, което сега бе в ръцете на Мирна.

— Едно невъзможно нещо преди закуска? — рече Арман.

Положи длан с разперени пръсти в центъра на една от картините на масата. И я обърна.

Чак тогава разбраха какво е направил Питър.

Не бе сътворил нещо чрез творбите си. А бе уловил нещо.

Миг в една градина по здрач.

Подобието на кръг от камъни в обърнатата наопаки картина наистина се оказа кръг от камъни. Високи, солидни и сиви.

Но сега забелязаха още нещо. Дълги и отчетливи мацвания с бои в горната част на каменните колони.

Заешки уши.

— Питър никога не би повярвал в нещо такова — поклати глава Клара. Но сърцето й подсказваше, че трябва да спре да говори така. Ако имаше някаква надежда да разберат какво се е случило с него, трябваше да приеме, че мъжът, когото познаваше, наистина вече го няма.

Пропаднал бе в заешката дупка. Където се случваха невъзможни неща.

Където зайците се превръщаха в рунически камъни.

Където глуповатите усмивки се превръщаха в дълбока тъга, а после пак в усмивки. В зависимост от гледната точка.

Беше започнала издирването с известно чувство за вина. Отговорност. Искаше да намери съпруга си и да се увери, че с и безопасност. Не беше сигурна обаче, че иска отново да бъде с него.