Красива мистерия [bg]

— Сега мога ли да го кажа? — Бовоар се облегна на затворената врата.

— Няма нужда — отвърна инспекторът и си дръпна стол в тесния кабинет на приора. — Знам въпроса, но не и отговора.

— Като в "Джепърди"[51] — каза Бовоар, все тъй облегнат на вратата със скръстени на гърдите ръце. Живо резе. — Ще взема "Какво, по дяволите" за двеста, Алекс.

Гамаш се засмя.

— Наистина е смущаващо — призна той.

Освен това, помисли си Бовоар, би могло да е и рисковано.

За последно видяха комисар Франкьор да влиза в Светия храм, потънал в разговор с абата. Полицейските инспектори и монасите бяха отпратени, но останаха заедно за момент и наблюдаваха как двамата мъже крачат през църквата и по коридора към кабинета на абата.

Главата на Франкьор, с отличителната му сива коса, бе килната към обръснатия череп на абата. Две крайности. Единият облечен елегантно, другият — в проста роба. Единият с твърд характер, другият — еталон за смирение.

Но и двамата бяха началници. Очевидно.

Бовоар се запита дали двамата мъже ще станат съюзници, или Ще започнат поредната война.

Той погледна към Гамаш, който си бе сложил очилата за четене и си водеше записки.

А сега това къде поставяше инспектора? Гамаш изглеждаше озадачен от появата на Силвен Франкьор, но не и разтревожен. Бовоар искрено се надяваше да е така, за да не се налага да се безпокои.

Ала вече беше твърде късно за това. Безпокойството бе пуснало корени в стомаха му. Една стара и добре позната болка.

Гамаш вдигна глава и срещна погледа на Бовоар. Началникът му се усмихна успокояващо.

— Няма полза от размишления, Жан Ги. Съвсем скоро ще разберем причината за посещението на комисар Франкьор.

Двамата прекараха следващия половин час в обсъждане на разговорите си от сутринта. Бовоар с брат Антоан, а Гамаш с абата.

— Значи абатът е назначил брат Антоан за диригент на хора? — Бовоар не криеше изненадата си. — Той не ми го каза.

— Може би брат Антоан е предпочел да го премълчи, защото това би представило абата в добра светлина.

— Да, може би. Но смятате ли, че абатът го е направил по тази причина?

— Какво имаш предвид? — Гамаш се наведе напред.

— Можел е да назначи всекиго. Или сам да поеме диригентството. Но той е избрал брат Антоан, може би, за да всее смут сред хората на приора. Да им разбърка мозъците. Като направи точно обратното на онова, което те очакват. да докаже, че е над техните глупави дребни битки, и затова назначава брат Антоан за диригент на хора. Може би абатът е искал да покаже, че е по-добър от тях. Мъдър ход, ако се замислите.

Гамаш се замисли. Замисли се за двете дузини монаси. Представи си как взаимно си бъркат в мозъците. Как се опитват да вадят останалите от равновесие. Това ли се случваше тук, и то вероятно от години? Някаква форма на психологически тероризъм?!

Невидим, коварен. Бегъл поглед, усмивка, обърнат гръб.

В орден, приел обет за мълчание, една дума, един звук дори, можеше да има опустошително въздействие. Цъкване с език, подсмъркване, сподавен кикот.