Красива мистерия [bg]

Гамаш се замисли. Общуването? Спокойствието и тишината? Толерантността?

— Уединението?

Абатът кимна.

— Oui. C'est ça[47]. Отец Клеман дал на себе си единственото нещо, с което никой друг в "Сен Жилбер" не разполагал. Уединение.

— Поредното разделение — каза Гамаш и абатът го погледна. Отец Филип бе усетил лекото подръпване на кордата и осъзна, че онова, което бе приел за свобода, далеч не беше такова.

Гамаш се замисли над думите на абата. Може би легендарното им съкровище не беше нещо, а нищо. Празна стая, за която никой не знае. И катинар.

Уединение. А с уединението, разбира се, вървеше и нещо друго.

Сигурност.

Гамаш знаеше, че хората я ценят повече от всичко друго.

И тогава го чу.

Вдигна поглед и огледа ясното синьо небе. Нищо.

Но там имаше нещо. И то приближаваше.

Мощен тътнеж разцепи тишината. Идваше от всички посоки, сякаш небето бе отворило своята паст и им крещеше.

Всички гъби монаси заедно с Бовоар погледнаха нагоре.

После всички, като по команда, приклекнаха.

Гамаш приклекна и дръпна отец Филип със себе си.

Самолетът профуча над главите им и мигновено изчезна. Но Гамаш чу как машината прави вираж и се връща.

Двамата мъже стояха като заковани, вперили поглед в небето. Гамаш продължаваше да стиска робата на абата.

— Връща се — извика отец Филип.

— Мамка му — извика Бовоар над рева на двигателите.

— Господи — извика брат Антоан.

Сламените шапки бяха издухани от главите на монасите и лежаха върху растенията, прекършили някои от лозите.

— Връща се — изкрещя брат Антоан.

Бовоар впери поглед в небето. Беше влудяващо, виждаше само малкото късче синьо точно над главите им. Чуваха как самолетът прави вираж и отново приближава. Но не можеха да го видят.

И тогава машината отново надвисна над тях, този път още по-ниско. Очевидно се насочваше право към камбанарията.

— Мамка му — каза брат Антоан.

Отец Филип вкопчи пръсти в сакото на Гамаш и двамата отново приклекнаха.

— Дявол да го вземе!

Гамаш чу абата, въпреки воя на двигателите.

— Едва не удариха манастира — изкрещя отец Филип. — Това е пресата. Надявах се, че ще имаме повече време.

Бовоар бавно се изправи, но остана нащрек, наострил уши.

Звукът се усили за миг, после изчезна, а накрая се чу мощен плисък.

— Господи — каза Бовоар.

— Merde — каза брат Антоан.

Бовоар и монасите хукнаха към вратата и потънаха обратно в манастира. Широкополите им шапки останаха зарязани в градината.

"Дявол да го вземе", помисли си Гамаш, докато излизаше с абата от градината.

Беше огледал самолета, докато минаваше на метър — или поне така изглеждаше — над главите им. В последния момент машината направи вираж и пропусна камбанарията.

Точно тогава, преди самолетът отново да изчезне от погледа му, Гамаш бе видял емблемата на вратата му.

Присъединиха се към колоната от монаси, които бързо крачеха по коридорите и набираха още монаси и още скорост, докато напредваха през Светия храм към последния коридор. Гамаш зърна Бовоар малко по-напред. Инспекторът крачеше бързо до брат Антоан.