Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Пиел, забавлявал се с курви и играел хазарт! Симиън кипеше вътрешно, без да продума. Беше на четирийсет и шест години и не беше свикнал да го мъмри човек, който не му е шеф.
— Стегни се, човече — настоя Ози.
— Ами обвинението за шофиране в нетрезво състояние?
— Ще го отложа за шест месеца, да видим как ще се държиш. Сгафиш ли още веднъж, ще те изправя пред съда. Танк ще ми се обади в мига, в който прекрачиш прага му. Ясно?
— Ясно.
— И още нещо. Кой е собственик на камиона, който си карал от Мемфис до Хюстън и Ел Пасо?
— Една фирма от Мемфис.
— Има ли си име?
— Шефът ми си има име, но не знам кой е неговият шеф.
— Съмнявам се. Какво имаше в камиона?
Симиън замълча и погледна през страничния прозорец. След напрегната пауза каза:
— Не знам. Превозваме най-различни неща.
— Някои от тях да са крадени?
— Не, разбира се.
— Тогава защо ФБР задават въпроси?
— Не съм виждал никакво ФБР.
— Още не, но ми се обадиха преди два дни. Имаха името ти. Виж, Симиън, ако те арестуват федералните, с Лети ще трябва да забравите за процес със съдебни заседатели в този щат. Не го ли разбираш, човече? Новината ще е на първа страница. По дяволите, всички в града и бездруго шушукат за Лети и за завещанието на господин Хъбард. Сгазиш ли лука, не очаквай симпатия от съдебните заседатели. Не съм сигурен дори дали чернокожите ще те подкрепят. Помисли си, човече.
Федералните ли, едва не избухна Симиън, но успя да си задържи езика зад зъбите и продължи да зяпа през прозореца. Пътуваха мълчаливо, докато не наближиха дома му. За да му спести унижението, Ози му позволи да се качи в пикапа си.
— Яви се в съда в девет сутринта в сряда. Ще поръчам на Джейк да подготви документите. Ще ги бавим известно време.
Симиън му благодари и бавно се отдалечи.
Видя пет автомобила, паркирани на алеята пред дома му. От скарата се издигаше пушек. Навсякъде се щураха деца. Редовното събиране на роднини, които обединяваха сили около скъпата Лети.
Той паркира на пътя и бавно пое към къщата. Сигурно го очакваше грозна сцена.
16
След пристигането на завещанието на господин Хъбард преди две седмици сутрешната поща стана къде-къде по-интересна. Всеки ден поднасяше нов проблем, защото се появяваха нови и нови адвокати, които се бореха да си намерят място. Уейд Лание внесе искане за оспорване на завещанието от името на Рамона и Иън Дафо, което се превърна в извор на вдъхновение. След броени дни подобни искания подадоха адвокатите, представляващи Хършъл Хъбард, неговите деца и децата на Дафо. Тъй като законът позволяваше текстът да бъде свободен, първите варианти следваха еднаква основна стратегия. В тях се казваше, че собственоръчно написаното завещание е невалидно, защото Сет Хъбард не е притежавал завещателна дееспособност и налице е злоупотреба с влияние от страна на Лети Ланг. Не беше предоставено никакво доказателство в подкрепа на тези твърдения, но това не беше необичайно за съдебните дела. Мисисипи се придържаше към практиката да се излага само основното твърдение и да се доказват конкретните подробности впоследствие.
Зад кулисите усилията на Иън Дафо да убеди Хършъл да се присъедини към представяните от фирмата на Уейд Лание лица се оказаха неплодотворни и дори предизвикаха разрив. Хършъл не беше впечатлен от Лание и смяташе, че той няма да се представи добре пред съдебните заседатели, макар че не можеше да подкрепи сериозно становището си с факти. Понеже му трябваше адвокат от Мисисипи, Хършъл се обърна към Стилман Ръш да защитава интересите му. Но тъй като именно те бяха изготвили завещанието от 1987 г., сега имаха само ограничена роля в спора. Не им оставаше друго, освен да наблюдават, пък и надали съдия Атли щеше да толерира присъствието им дори от страничната линия и с пуснат хронометър, разбира се. Хършъл взе проницателното решение да наеме високоуважаваната фирма на Ръш срещу заплащане само в случай на успех и се сбогува с адвоката си от Мемфис.
Докато представителите на оспорващата страна маневрираха да заемат позиции, защитниците се боричкаха помежду си. Руфъс Бъкли официално се включи в случая като местен адвокат на Лети Ланг. Джейк подаде обичайното обжалване на основание, че Бъкли няма нужния опит. Бомбите започнаха да се сипят, когато Букър Систрънк осъществи заявеното си намерение и подаде искане за отстраняването на Джейк и замяната му с фирма „Систрънк и Бост“ с местен адвокат Бъкли. На следващия ден Систрънк и Бъкли подадоха още едно искане съдия Атли да си направи отвод от делото с неясния и странен аргумент, че той бил предубеден към собственоръчно написаните завещания. Накрая подадоха и искане процесът да бъде преместен в друг, „по-безпристрастен“ окръг. Иначе казано, по-черен.