Игри за милиарди [bg]

Най-накрая Чарлс свърши с броенето на парите.

— Поздравления, Морган, точно са — обяви той.

— Казах ти.

— Да, но ме излъга за толкова много други неща, че исках да съм сигурен.

— Тук е студено! — изскимтя Морган и потри длани за ефект. — Защо не ми върнеш сакото?

Чарлс се засмя.

— Това беше глупаво, Морган. Тъкмо се питах къде е микрофонът.

— Добре, дай да приключваме по-бързо.

— Един въпрос, преди да започна.

— Имам ли избор?

— Не. За кого работиш?

— Не е твоя работа.

— Тогава ми кажи какво искат да направят на Джак тези хора.

Морган претегли въпроса, преди да отговори. Какво очакваше Чарлс? Уайли ли да пострада сериозно или само репутацията му? Реши да рискува и отговори:

— Смятат да го подредят добре.

— Надявам се наистина да е много добре — каза Чарлс.

Морган като че ли долови усмивката му през преградата.

След това отдолу под нея се появи бележник с химикалка.

— Историята е дълга и може да се наложи да си водиш записки — обясни Чарлс. — Както знаеш, Джак напуснал армията през деветдесет и втора с куп медали, истински герой от войната. След като завършил бизнес, негов приятел го завел в „Примо Инвестмънтс“. Да кажем, че името на този приятел е Тед.

— Тед кой?

— Само Тед — отвърна ледено Чарлс. — И така, Тед казал на шефа, че нашето момче Джак е страхотен тип, истински американец и че „Примо“ ще има късмет, ако го наеме. Джак минал през няколко интервюта и впечатлил всички. Шефът го назначил със сто и двайсет хиляди на година. В началото работил като анализатор на инвестиционни портфейли и се занимавал с досадна административна работа, но това е чудесен начин да се обучи новак и да се запознае и с най-малките подробности. Естествено, Джак се нахвърлил на работата със стръв и продължил да впечатлява всички.

— Вече знаем за престоя му в „Примо“ — прекъсна го Морган.

След кратка пауза Чарлс попита: