Врагове по неволя [bg]

Ако приемете, че Уайтхол е невинен за убийството на Ли, и свържете трите събития в едно, можете да заключите, че всички гадости са били извършени от човек, обзет от мъчителна омраза към гейовете. Но не и само от един човек. Беше цяла група, настроена срещу хомосексуалистите. Навярно група, която не беше съставена от американци, защото стрелците на демонстрацията бяха корейци. Освен това знаехме, че единият от стрелците е бил легитимен полицай. Другият е бил в полицейска униформа, използвал е M-16 и е избягал с полицейски автомобил. Според мен можехме спокойно да приемем, че не е взел униформата под наем от магазин за реквизит, а си е бил истинско ченге. Добавете и предположението ми, че е имало трети полицай, скрит зад тълпата, който е произвел подстрекателския изстрел, за да даде на съучастниците си претекст за масовото избиване.

— И познайте накъде сочат фактите? — попита изведнъж Али и сама си отговори: — Към полицейския участък в Итеуон.

Знаете как е понякога — някой казва нещо и в мига, в който го чуете, осъзнавате колко очевидно е било през цялото време и как е трябвало да се сетите и сами. Е, това беше един от тези случаи.

— Ами да — казах смаяно.

Али се вгледа в схемата.

— Участъкът в Итеуон е разследвал убийството на Ли. Лесно биха могли да подхвърлят доказателства и да го направят да изглежда така, че все едно Томас го е извършил. Фред се е намирал на територията на участъка, когато са го хвърлили пред колите. Полицията в Итеуон е провела разследването и твърди, че не могла да открие никакви свидетели. А полицейските автомобили на мястото на демонстрацията най-вероятно са били от итеуонския участък. Полицаят, когото ти си убил, Шон, също е работел в този участък.

Всичко това беше вярно. Тя беше свързала точките с чертички. Преподавателите й от правния факултет биха се гордели с нея. Аз самият се гордеех с нея. И ако беше права, току-що беше разрешила случая.

Вече имахме заподозрян. Само че този заподозрян беше цял полицейски участък. Макар да звучи фантастично, прогнилите полицейски участъци всъщност се срещат удивително често. Спомняте ли си онзи нюйоркски участък, в който бяха използвали електрошокови палки, за да измъчват заподозрените? Спомняте ли си онзи огромен полицейски заговор в Ню Йорк, разкрит от полицая Серпико, за когото после дори снимаха филм? Или по-скорошната история за един отряд за борба с организираната престъпност от Лос Анджелис, който разстрелваше невинни заподозрени, подхвърляше улики и прикриваше престъпленията на членовете си?

И да ви кажа честно, искаше ми се те да се окажат виновни. Ама наистина много ми се искаше. Можете да го наречете отмъстителност, но си беше така.

Но как се вписваше Бейлс? Какъв беше той? Садистичен глупак, който изпитваше наслада от пребиването на арестанти, но не забелязваше какво става около него? Ето тази празнота не можехме да запълним.

Но в това, което говореше Али, имаше логика. Неопровержима логика.

— А какъв е мотивът? — попитах, след като помислих малко.

Тя се почеса по главата.

— Омраза. Те мразят хомосексуалистите.

— Възможно е — измърморих и тя го записа на голямата черна дъска.

Аз обаче не бях напълно сигурен, че е достатъчно убедително, затова поспорихме известно време. Аз твърдях, че мотивът „омраза“ изисква наличието на масова антихомосексуална психоза, а това ми се струваше пресилено. Али пък ме уверяваше, че знае повече от мен за тези неща, и според нея такава масова психоза беше напълно възможна. Вижте само как са се отнасяли с негрите в южните щати в далечното минало — пък и в не чак толкова далечното минало. Как са се отнасяли към хипитата полицаите на кмета Дейли в Чикаго. Как се отнасят към гейовете в американската армия.

Аз отвърнах, че това са различни неща, а тя настояваше, че изобщо не са различни и че всички форми на масова психоза имат общи корени. Продължихме да спорим още малко, докато Имелда не изригна:

— Давайте нататък! Какво следва?

Беше ни наблюдавала мълчаливо през цялото време и за пръв път изглеждаше донякъде убедена, че и ние, адвокатите, започваме да се потим за прехраната си. Безпомощните палави дечурлига, разбира се, все още се нуждаеха от твърд рефер, ако искаха да постигнат напредък. Аз се повъртях на инвалидния стол, после предложих:

— А какво ще кажете за политически мотив? Антиамериканизъм например?

— Откъде-накъде? — попита Али.

— Да речем, че част от корейските полицаи са свързани с някоя от онези националистични, антиамерикански групи, каквито тук има предостатъчно. Да речем, разбрали са, че Ли Но Те е гей и има връзка с американски офицер. Не е трудно. Апартаментът е в района на техния участък. По улиците щъкат техни агенти и доносници. Забелязали са, че американският офицер и корейският му приятел се срещат в апартамента по няколко пъти седмично. Правят проверка и установяват, че Ли е син на министъра. Може би това им се е сторило наистина отвратително. Искам да кажа, че корейците смятат за расова обида дори факта, че нашите войничета спят с корейски проститутки, а хомосексуалният секс наистина ги подлудява. Уайтхол се възползва от корейската плът и това е предостатъчно лошо. Но именно Ли е онзи, който най-разюздано позори расата им. Затова го убиват и приписват убийството на Уайтхол, американски офицер и възпитаник на „Уест Пойнт“. Така удрят два заека с един куршум. След това Фред може би е надушил нещо и те са се опитали да убият и него. А после идва демонстрацията и те виждат в нея възможност най-сетне да направят истинска поразия.