Дяволът не обича да чака [bg]

Скарлет му обърна гръб.

— Ти си един коравосърдечен негодник, Бонд — каза тя. — Не трябваше да ти се доверявам.

Тя зарови лице в шепи, коленичи на пясъчния под и захлипа.

— Истината е — каза с равен глас Бонд, — че единственият шанс на Попи сме ние двамата. Ако можем да се измъкнем благополучно оттук и да победим Горнер, тя ще бъде спасена. Но днес, мила моя Скарлет, трябва да тръгнем без нея.

Близо пет минути изминаха в мълчание, докато Скарлет най-после вдигна глава и извърна обляното си в сълзи лице към него. В подпухналите от плач черти на лицето й той съзря покорство и внимателно й помогна да се изправи на крака.

Скарлет приближи устни до ухото му.

— Да допуснем, че си прав — каза с неохота тя, — но имаш ли някаква представа какво трябва да се направи? Как можеш да ме изведеш оттук, преди робите да ме… нападнат и… убият?

— Извърти се бавно към мен и прекарай пръстите си по моите — каза тихо Бонд. — Усещаш ли нещо остро?

— Да.

— А сега застани така, че да допреш до него въжето на китките ти, и започни да се търкаш бавно в него. Не съм сигурен дали някъде на тавана няма камера — допускам, че не, но не можем да рискуваме.

Минаха близо два часа, преди Скарлет да успее с едва забележими движения да протрие найлоновото въже достатъчно, за да го скъса с един напън на китките си. После се залови за работа върху възлите на въжетата, които пристягаха китките на Бонд.

— Имаш ли музикален слух, Скарлет?

— Навремето свирех на цигулка и пиано по настояване на баща ми. Руснаците много обичат музика. Кара ги да плачат. Защо питаш?

— Ако ти изпея или изтананикам поредица от пет тона, би ли могла да определиш на кои цифри от едно до девет съответстват на клавиатурата?

— Може би.

— Сложи глава на рамото ми.

В течение на следващия един час Бонд многократно изпя на Скарлет кратката поредица от музикални тонове, произведена от заключващата система на вратата, през която го бяха извели навън към хеликоптера. Скарлет я повтори няколко пъти и я затананика, придружена с неразбираем за Бонд професионален коментар за интервали, полутонове и прочие терминология.

Междувременно тя бе успяла да разхлаби възлите достатъчно, за да може Бонд да освободи едната си ръка.

— Нещо не ми се връзва, Джеймс. Почти я налучках, но накрая не се получава. Освен ако… — Тя се засмя. — Джеймс, ти си невъзможен!

— Защо?!

— Ами забравил си нулата! Почакай. — Скарлет отново затананика. — Ето, сега се получава. — Тя постави устни на ухото му. — Това ли е поредицата?

— Абсолютно — отвърна Бонд. — И кои са цифрите?

— Едно, нула, шест, шест, девет. Само не ме питай какво означават.

— Няма нужда. Чуй ме сега, Скарлет. Ако излезеш навън, ще се озовеш откъм далечната страна на фабриката. Ще трябва да я заобиколиш цялата, за да стигнеш до самолета. И тогава… е, какво пък! Оставям всичко на твоята изобретателност. Просто се опитай да проникнеш на борда и се скрий някъде вътре. Предполагам, че сега е рано привечер. Може да имаш късмет. Във всеки случай това е единственият ни шанс.