![Дяволът не обича да чака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/8/dyavolt-ne-obicha-da-chaka-bg-download.jpg)
Дяволът не обича да чака [bg]
- Автор: Фолкс Себастьян
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-176-6
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволът не обича да чака [bg]». Краткое содержание книги:
— А коя е другата половина? — запита Дариус.
— Чуй какво знам: британският авиолайнер, който изчезна преди няколко дни, ще се появи всеки момент. Като ще излети право на север.
— Към Съветския съюз?
— Аха. Не знаем точно закъде ще се отправи, но подозираме, че се готви нещо неприятно. Прихванахме радио трафик от Истанбул. Предполага се, че лайнерът е бил модифициран да носи някакъв вид бомби. Съветските радари са доста добри и можем да разчитаме, че веднага щом го засекат в тяхното въздушно пространство, цял рояк „Миг-21“ ще се нахвърлят върху него. Бум! Няма самолет…
— Но какви ще бъдат последиците от това нещо? — каза Дариус. — Политическите, имам предвид. Ако бъде представено да изглежда като координирана атака от страна на Великобритания или на НАТО.
— Уместен въпрос, Дариус. Ние сме длъжни да свалим тази птица, преди да са я докопали Съветите. А дори не я знаем кога излита. Всичките ни военновъздушни бази са в пълна бойна тревога, но, по дяволите, небето е безкрайно. На Кармен Силвър са му пламнали ушите от телефонни разговори с Лангли.
— Толкова ли е зле положението?
— Толкова. Президентът е отменил всичките си ангажименти. Процедира се в съответствие с протоколите от Кубинската ракетна криза. Смятат, че този път няма мърдане. Войната е на прага ни. И ще избухне всеки миг.
— Какво можем да направим?
— За момента нищо. Очакваме указания. Силвър може да има новини.
Дариус отпи от кафето си и въздъхна.
— Все нещо мога и аз да направя — каза той. — Ако Горнер стои зад всичко това, Савак има известна представа къде се крие в пустинята.
— Да, но самолетът ще излети от пустинята, нали така? Трябва му писта. Дори цяло летище. Това е голяма машина.
Дариус се изправи и закрачи из стаята, като се почесваше по тила.
— Хммм… Летища, значи. Йезд… Керман… Докато мисля, Феликс — каза той — би ли ми обяснил нещо? Защо му викате Кармен?
— Ти какво си чувал?
— Той ми беше разправил някаква историйка за първата си мисия в Гватемала — каза Дариус, — как организирал бунт, за да смъкнат местния диктатор, и това било по подобие на онази оперна героиня Кармен. Дето също предизвикала бунт.
Феликс Лайтър се изсмя.
— Краставици на търкалета! Нашият Джей Ди е от ония мъже, дето не си падат по жени, ако разбираш какво искам да кажа. Има ги и такива. При последната си мисия си уредил прикритие като служител на „Дженеръл Мотърс“. Не помня къде. Та една вечер, леко пийнал, се похвалил, че успял да свали трима от дилърите им. Много си падал по млади мъже. Карал ги да се обличат като тореадори, а той бил бикът. Оттам му излязъл прякорът Кармен. Прелъстителката на тореадора.
Дариус се изсмя гърлено.
— Е, стига да снася информация…
— Но и ти трябва да снасяш на него. Ако ме няма, звъниш на този номер. — Феликс му подаде визитка. — А сега, не мислиш ли, че трябва да слезем до доковете и да хвърлим един поглед на Чудовището?
Дариус изгледа внимателно Феликс, сякаш го преценяваше още веднъж, за всеки случай. После взе решение.
— Няма нужда да ходим никъде — каза той. — Ще си стоим тук. Имам човек на борда.
— Моля?! — възкликна Лайтър.
— И аз не съм седял със скръстени ръце — каза Дариус. — Не желаех да чакам да дойде американската кавалерия. Свързах се с един от руските инженери, които са направили модификациите по екраноплана. Той ми предава по радиото до моя офис в Техеран точните координати, които задават в навигационната система. Бабак, моят човек в Техеран, ще ми ги продиктува по телефона.
— Голям си хитрец — отбеляза Феликс. — И как го убеди?
— По обичайния начин — отвърна Дариус. — С долари. В големи количества.
— Е, добре. Когато твоят човек се обади, аз звъня в Лангли и те правят каквото могат.
Телефонът на нощното шкафче изписука. Беше човекът от рецепцията.
— Мистър Силвър е тук. Да му кажа ли да се качи?
Малко преди осем сутринта Бонд, бос и с дрипите от работните си дрехи, бе отведен от килията в умивалнята, а оттам в кабинета на Горнер.
Мъжът с тропическия ленен костюм беше сякаш наелектризиран от вълнение. В бутониерата си бе затъкнал свеж карамфил, ризата му изглеждаше току-що извадена от кутията, алената му вратовръзка сияеше. Рядката му сламено руса коса беше сресана право назад от високото чело. Дори бялата му ръкавица беше изпрана.
Горнер вдигна пред очите на Бонд пилотска униформа на „Бритиш Еъруейс“ с капитански нашивки.