Дяволът не обича да чака [bg]

Той направи гримаса.

— Още нещо — продължи Скарлет. — Обещай ми, че първото нещо, което ще направиш, ако излезем живи оттук, е да пратиш някого да измъкне Попи.

— Обещавам. — Бонд я целуна лекичко по устните, обърна се с лице към вратата и се набра с насиненото си тяло по каменната стена, докато застана подпрян на ръце и крака над горния праг. — Хайде!

Скарлет приближи уста до решетката и нададе продължителен писък. Отначало отвън не се чуваше звук, макар Бонд да знаеше със сигурност, че фабриката работи непрекъснато и наблизо по всяко време има стражи. Въпреки това отсъствието на стъпки беше по-добро от присъствието на прекалено много.

— Опитай пак.

— Шшшт! Идва.

Тогава Бонд чу приближаващи се стъпки. През решетката някой светна с джобно фенерче.

Скарлет разтвори сивата работна куртка и му показа гърдите си.

— Искаш ли ме? — запита подканящо тя.

— Къде е той? — отвърна стражът.

— Спи. Има болки. Рамото го боли. — Скарлет престорено се прозина и посочи неопределено с ръка някъде извън полезрението на стража. — Хайде, идвай! — подкани го тя и подръпна надолу ластика на работния си панталон.

Човекът се поколеба. Скарлет повдигна гърдите си с длани и ги изложи под лъча на фенерчето. В бравата изтрака ключ. Вратата се отвори и стражът влезе вътре. Когато се обърна да затвори вратата, Бонд скочи отгоре му, с едната си ръка му запуши устата, а с другата го стисна за гръкляна. Пред това време Скарлет измъкна пистолета му от кобура на хълбока. Бонд Му приложи същата хватка с притискане на сънната артерия както на пазача в Ноушахр, но този път довърши работата докрай.

Когато се увери, че стражът е мъртъв, Бонд поведе Скарлет по коридора, в обратна на кабинета на Горнер посока, докато стигнаха до открития асансьор. Той мълчаливо й посочи вратата на горния етаж, натисна бутона и проследи с поглед стройната й фигура, докато се издигаше в мрака с пистолета на убития страж, затъкнат в панталоните.

Изчака, докато прецени, че Скарлет е стигнала до вратата, след което се затича обратно по коридора към кабинета на Горнер. Започна да натисна произволни цифри върху клавишите на алармената система, като застана в полезрението на охранителната камера. След миг над вратата замига сигнална лампичка. Изведнъж коридорът бе облян в ослепителна светлина и се разнесе вой на сирени, последван от лай на свирепи немски овчарки и тропот от тичащи крака.

Вниманието на врага е успешно отвлечено, каза си той. А сега най-важното бе да не го убият. Той вдигна ръце високо над главата си и застана неподвижен.