Дяволът не обича да чака [bg]

Двама от стражите влязоха с него в килията, за да му вържат ръцете на гърба; други двама застанаха на пост отвън. След няколко минути, когато врявата поутихна, вратата се отвори и в рамката застана Шагрен.

— Долу! — заповяда той, като сочеше пода.

Бонд коленичи, като постави коляното си в близост до двете заровени в пясъка парчета стъкло.

— Къде момиче? — попита Шагрен.

— Казах ти — отвърна Бонд, — не знам. Един от стражите отвори вратата, понеже на нея й прилоша. Тя побягна, но не знам къде е отишла. Излязох в коридора, за да уведомя доктор Горнер, че единия от гостите му го няма. Сигурно съм забравил кода за кабинета му.

— Лъжец! — изкрещя Шагрен. — Ти лъжец!

Подвижната страна на лицето му беше изкривена от ярост, докато другата оставаше неестествено застинала. В единия ъгъл на устата му изби пяна.

Това, помисли си Бонд, беше гледката, която се бе явявала на онези виетнамски деца, насядали в кръг със скръстени крака на селската поляна, за да чуят притчата за Добрия самарянин.

— Казвай къде отива момиче! Казвай!

Бонд изгледа презрително садиста. В паметта му изплува един стих от отдавна забравен урок по катехизис: „Оставете децата да дохождат при мене — издекламира наум той… — и не им пречете, защото на такива е царството.."

Шагрен го ритна с ботуша си в ребрата; чу се пукот на строшена кост. След това от джоба на куртката си извади кожено калъфче, а от него — две китайски пръчици за хранене, инкрустирани с алени йероглифи.

Единият от стражите улови Бонд за косата, а другият стисна в желязна хватка брадичката му, докато Шагрен вкара едната пръчица дълбоко в лявото му ухо. После мина от другата му страна и бавно и внимателно вкара другата пръчица в дясното. Бонд усети как върхът й остърга тъпанчето му.

— Ти чува лоши работи и не иска мен каже — каза Шагрен. — Сега Фам Син Куок покаже теб какво прави с човек, кой чува лоши работи.

Бонд се приготви за неизбежното. Шагрен застана зад него широко разкрачен, намести обутите си в ботуши стъпала за по-добра опора и разпери късите си месести ръце.

Бонд пое дълбоко дъх, затвори очи и не видя лицето, от чиято уста излезе една-единствена дума:

— Спри!

Той вдигна поглед нагоре и през отворената решетка на вратата видя да се подават пръстите на една грамадна, облечена в бяла ръкавица ръка. Вратата се отвори и в килията влезе Горнер, облечен с виненочервен копринен халат.

— Благодаря ти, Шагрен. Свободен си. Искам Бонд да чува добре указанията ми утре, докато лети. Стани!

Бонд се изправи на крака.

— Значи така — рече Горнер, — кучката е избягала. Моите работници ще бъдат много разочаровани, ако не я открия. Но ми се струва, че и без нея ще се оправим, а, Бонд? — Той се подсмихна многозначително.