Дяволът не обича да чака [bg]

После се върна и седна зад бюрото.

— Толкова по въпроса за обходната маневра — каза той. — А сега вероятно би желал да знаеш накъде ще бъде насочена моята главна офанзива. Ела с мен.

Той кимна на стражите, които вдигнаха Бонд и Скарлет на крака и последваха Горнер по коридора. Стигнаха до един кръгъл открит асансьор със стъклени стени и се изкачиха на приземния етаж, откъдето електрическа количка ги откара до една стоманена странична врата. Задействана с лазерен лъч от количката, вратата се вдигна плавно нагоре и те излязоха навън, под ослепителното слънце на пустинята.

Не всичко, което виждаха очите им обаче, беше само пясък. Под маранята на пустинната жега, право насреща им се простираше близо двукилометрова асфалтова писта с жълта маркировка и два реда сигнални светлини. От едната й страна Бонд различи същите два хеликоптера, които бе видял предишния ден. От другата бяха паркирани малък „Лиърджет“ без отличителни знаци и двумоторна „Чесна 150-Е“.

А встрани от тях, ослепително блеснал на утринното слънце, огромен, бял и абсурден с присъствието си, беше застанал чисто нов авиолайнер — „Викърс VC10“, с цветовете на „Бритиш Еъруейс“ и със специално нарисувано британско знаме на вертикалния стабилизатор. Няколко души с електрожени заваряваха нещо в багажния му люк.

— Авиацията — каза Горнер — ми е нещо като хоби. А и в държава като тази човек трябва да поддържа известна мобилност. Този викърс е най-новата ми придобивка. Беше предназначен за авиокомпанията на Бахрейн, където щеше да прекара жизнения си цикъл в превозване на инженери от петролната индустрия и семействата им по разни туристически маршрути. Но по време на първия му полет от Великобритания се оказа, че двама от служителите на борда не са онези, за които се представят. Работеха за мен. И така, пилотът бе „убеден“ да се отбие от маршрута. Приземи самолета тук преди три дни.

Трябва да призная, че за човек в неговата ситуация извърши кацането като по учебник.

Бонд хвърли крадешком поглед на Скарлет, за да види дали се държи. Очите й оглеждаха пистата и малкия хангар встрани от нея и по-нататък пустинята чак до хоризонта. Беше се посъвзела.

— Утре — продължи Горнер — този викърс ще излети оттук и ще се отправи на 2500 километра право на север, в сърцето на Урал. До Златоуст. На борда си ще има точно толкова гориво, колкото да стигне до целта, след което специално пригоденият товарен люк ще се отвори и ще пусне бомбата. Заедно с радиоактивните материали, намиращи се долу на земята, експлозията ще е достатъчна, за да изтрие градеца заедно с близките околности от лицето на земята. Опустошенията ще са сравними по мащаб с причинените от Кралските военновъздушни сили сред мирното население на Дрезден. Разбира се, Бонд, едва ли е необходимо да обяснявам точно на теб какво представлява „Златоуст-Зб“.