![Дяволът не обича да чака [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/8/dyavolt-ne-obicha-da-chaka-bg-download.jpg)
Дяволът не обича да чака [bg]
- Автор: Фолкс Себастьян
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-176-6
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволът не обича да чака [bg]». Краткое содержание книги:
Проклинайки се заради широките си рамене, той запълзя нагоре през тясното, подобно на фуния отверстие; острите ръбове на скалата разраняваха дланите му. Най-после и краката му се издигнаха над водата и той се оказа заклещен в скалната фуния.
С кървящи длани и стъпала се запровира бавно през тесния комин. Какъв е смисълът на всичко това? — запита се той. Над него имаше може би десет метра плътна скала. Отдолу се чуваше грохотът на прииждащата вода и той си каза, че когато съвсем го напуснат силите, просто ще се остави да падне обратно в канала и да загине в студените прегръдки на водната стихия. Болките в рамото, върху което беше паднал след експлозията, почти не му позволяваха да движи лявата си ръка; той се издърпваше нагоре само с дясната.
Сантиметър по сантиметър Бонд пълзеше слепешката през тесния скален комин, който притискаше раменете му като менгеме. Дланите му бяха нарязани от острите ръбове на скалата, хълбокът му се беше схванал, а нямаше никаква възможност да го раздвижи. Шахтата над него сякаш се стесняваше, не му достигаше въздух.
През цялата си кариера Бонд бе живял със съзнанието, че смъртта все някога ще го застигне при изпълнение на поредната задача, възложена му от Службата, но тази мисъл не го тревожеше особено. Той си каза, че и сега няма причина да изневери на себе си. И изведнъж в изтощения му мозък изплува споменът за запознанството в Рим, за хотелския бар, където синьора Лариса Роси бе повдигнала въпросително вежда и кръстосала дългите си крака. Той и сега ги виждаше тези крака, сякаш бяха пред очите му; виждаше сочните й устни — горната леко издадена напред, като че ли се цупеше; кожата й с цвят на пчелен мед, която сякаш грееше в полумрака… непокорния блясък в очите й.
Бонд се провря още два пръста нагоре през скалата, която се опитваше да го задуши. Стори му се, че халюцинира. Умираше, а мислите му го носеха при Скарлет. Спомни си как го бе погледнала смутено, когато му бе казала: „Съпругът ми трябваше да замине внезапно за Неапол, ще се върне чак утре… Ако искаш, можеш да се качиш до апартамента за едно питие.“
Бонд усети как внезапно остана без дъх. Нима наистина беше влюбен в тази жена? Чак сега ли го осъзна? Сълзи на безсилие се смесваха с потта и кръвта по лицето му, лютяха му на очите.
Той изобщо не мислеше за наближаващата смърт, пред погледа му беше Скарлет в позлатеното кресло в онази парижка хотелска стая, притиснала скромно колене, сплела пръсти в скута си…
Последните глътки въздух изтръгнаха болезнен стон от гърдите на Бонд. Той напрегна остатъка от силите си и се оттласна още веднъж нагоре; усещаше, че умира. И тогава дланите му пробиха слоя от пясък и спечена пръст и загребаха въздух.
15. „Искаш ли ме?"
Процеди се лъч светлина, последван от слаб полъх на сух, горещ въздух. Стенейки от болка, Бонд заблъска със здравото си рамо спечената пръст, която го отделяше от външния свят, докато накрая я проби и успя да подаде глава на повърхността. Болката беше непоносима, докато провираше раменете и гръдния си кош през отвора. Накрая, опрян на лакти, с един последен напън той издърпа хълбоците и краката си и се строполи върху нажежения пясък миг преди да му причернее и да загуби съзнание.
Първото нещо, което видя, щом дойде на себе си, бяха полираните бомбета на чифт обувки от естествена кожа, а над тях — маншетите на кремав ленен костюм. Когато вдигна глава, едната обувка се надигна и подметката притисна лицето му към пръстта.
— „Гилзата за пури“ — чу се гласът на Горнер. — Тест за издръжливост, изобретен и прилаган от вашите достойни офицери, възпитаници на британските частни училища, в Малайския корпус за бързо реагиране. Рекох си, че ще ти достави удоволствие.
Пък и на мен, защо не? Ето защо реших лично да предприема това кратко пътуване, за да ти се порадвам.
Горнер не вдигаше крак от лицето на Бонд.
— Първоначално „гилзата“ е била предназначена като наказание за информатори сред местното население, но вашите офицери толкова са я харесали, че са започнали да я прилагат просто така, за удоволствие. — Горнер се обърна към невидим асистент. — Махни тая английска къртица от очите ми.
Обувката се вдигна от лицето на Бонд и той се обърна на една страна, колкото да изпрати с поглед Горнер до хеликоптера, който го беше докарал. В същото време чифт ръце го повдигнаха под мишниците и го повлякоха към джипа, който трябваше да го откара до чакащия всъдеход. Той извика от болката в лявото си рамо. Хеликоптерът на Горнер вече се беше издигнал над главите им.