Жив или мъртъв [bg]

— Нападение в автобус. Четиринадесет мъртви, включително стрелците.

— Заподозряхме РСУ.

— Да, господин президент.

Макмълън познаваше шефа си достатъчно, за да знае как да разгадае изражението му: избирайки Джак Райън за своя мишена, РСУ бяха насочили медиите към бившия президент. Половината кабелни телевизии пускаха биографични репортажи за Райън, който омаловажи инцидента с кратко изявление за пресата и отказ да дава интервюта. От своя страна Кийлти отговори с предварително подготвени въпроси на пресконференция — радваше се, че бившият президент Райън не е ранен и прочее. Макмълън трябваше да признае, че думите на шефа му бяха прозвучали достатъчно искрено, но не се съмняваше, че са му причинявали болка, докато ги изговаря.

Кийлти продължи:

— Уес, за онази работа с Нетърс…

„Ох!“ — помисли Макмълън и каза:

— Да, господин президент.

— Мисля, че идва време за промяна.

— Разбирам.

— Не си ли съгласен?

Макмълън подбра думите си внимателно:

— Бих искал да кажа, господин президент, че известна доза несъгласие е здравословно. Адмирал Нетърс говори открито, вероятно прекалено, но е уважаван не само в армията, но и в Конгреса.

— Господи, Уес, аз няма да го държа тук само защото е популярен.

— Не това имах предвид…

— Тогава какво?

— Уважават го, защото си знае работата. Баща ми казваше: „Не искай да ти посочи пътя човек, който не е бил, където отиваш.“ Адмирал Нетърс е бил там, където отиваме.

Кийлти събра устни, а после се усмихна.

— Това е добро, много добро. Имаш ли нещо против да го използвам? Добре, ще видим къде ще отиде тази работа. Но ще действам, Уес. Махаме се от онази проклета страна по един начин или по друг. Ясно ли е?

— Да, сър.

— Скот, ти изглеждаш сякаш ти е умряло кучето. Казвай какво има.

Килбърн постави една папка на бюрото на Кийлти, а после каза:

— Става дума за нападение през миналата седмица в пещера в планината Хиндукуш — екип рейнджъри са търсили Емира.

— О, Господи, този ли? — възкликна Кийлти, като прелисти папката. — Още ли хабим ресурси по него?

— Да, господин президент. Както и да е, командирът на екипа е бил ранен и командването е поел първият сержант Дрискол, Сам Дрискол. Стигнал в пещерата, очистил няколко охранители, но вътре нямало нищо.

— Изненадата не е голяма.

— Не, сър, но ако погледнете страница четвърта…

Кийлти го стори и присви очи, докато четеше.

Килбърн каза:

— Доколкото знаем, никой от онези не е имал оръжие, така да се каже, и със сигурност всички са спали.

— И той просто ги прострелял в главите — изръмжа Кийлти, като отмести папката настрани. — Отвратително.

Макмълън се обади:

— Господин президент, тук определено не съм наясно. За какво става дума?

— Убийство, Уес, чисто и просто. Този сержант този Дрискол, е убил девет невъоръжени мъже. Точка.

— Сър, не мисля, че…

— Слушай, предшественикът ми отпусна юздите на военните. Нахъса ги и им отвърза каишките. Време е да им сложим тези каишки обратно. Не можем да позволим войници на САЩ да застрелват спящи мъже в главите. Скот, можем ли да го направим?