Жив или мъртъв [bg]

Сега Чет седеше на носа със слушалки в ушите, наведен над борда с ръка във водата.

Вълни почти нямаше, а високо отгоре слънцето прозираше като неясен блед кръг, който опитва да прогори пътя си през облаците. Арли реши, че ще стане ясно и горещо до час. Юнис им опакова много безалкохолни напитки, половин дузина сандвичи с леберкез и пластмасова торбичка, пълна със смокинови бисквити.

Изведнъж нещо тупна в трюма на „Акадия.“ Чет рязко дръпна ръката си от водата и стана, като разклати лодката.

— Я!

— Какво има?

— Нещо ни удари отстрани… там, виждаш ли го?

Арли погледна накъдето сочеше Чет, малко след кърмата, и видя за миг нещо оранжево, което изчезна в мъглата.

— Видя ли го? — запита Арли.

— Не. Изплаши ме до посир… смърт. Приличаше на спасителна жилетка или пък пояс.

Арли се замисли дали да не продължи напред, но предметът, какъвто и да е той, не беше просто оранжев, а международно оранжев, а този цвят по принцип се пазеше за бедствени и критични ситуации. И за спасителни жилетки.

— Сядай, сине, връщаме се.

Арли завъртя руля и върна лодката назад по курса, като забави ход.

— Гледай.

— Да, тате, гледам. Era ти!

Тридесет секунди по-късно Чет извика и посочи вдясно от носа. През мъглата едва се виждаше оранжево петно с размерите на футболна топка.

— Виждам го — каза Арли и зави руля натам, за да се приближи. Чет се наведе и го издърпа.

Арли видя, че това не е спасителна жилетка, а гумен пояс с формата на диамант. На късо въже, завързано за него, висеше черна метална кутия, широка към десет сантиметра, двайсетина дълга и дебела колкото книга с меки корици с повечко страници.

— Какво е това? — запита Чет.

Арли не знаеше със сигурност, но предположи, защото беше гледал достатъчно филми и телевизионни програми.

— Черна кутия — промърмори той.

— А?

— Устройство за запис на полетни данни.

— Я! Искаш да кажеш, от самолет?

— Да.

— Супер.