Жив или мъртъв [bg]

След пет часа в колата той се качи на самолета в Каракас за полет до Далас и нататък. Ръчният багаж на Шазиф Хади съдържаше лаптоп, проверен старателно в летището, за да са сигурни, че е истински. Проверката включваше и деветте компактдиска в чантата с различни игри, които щеше да играе над океана. Освен един. Но дори и да го разгледаха внимателно, щяха да установят, че съдържа безсмислени неща, добре шифровани данни, написани на компютърния език C++ и лишени напълно от смисъл, та ако летищата не разполагаха с програмисти или хакери по контролните пунктове, нямаше начин да разберат, че този код не е обикновена игра. Самият той не знаеше нищо за съдържанието на кода, а имаше само адрес за среща в Лос Анджелис, за да предаде диска на човек, когото щеше да познае единствено по размяната на грижливо подбрани фрази.

След това щеше да прекара няколко дни в Калифорния за алиби, после да отлети за Торонто, а оттам да се върне на полупостоянния си адрес, за да чака нова задача. Той беше идеалният куриер. Не знаеше нищо ценно и следователно не можеше да го издаде.

Отчаяно искаше да е по-пряко ангажиран в каузата, за което извести контакта си в Париж. Винаги лоялен, той можеше и имаше готовност да се прости с живота си, ако му го поискат. Да, имаше съвсем малко военно обучение, но тази война със сигурност не изискваше само да умееш да натискаш спусъка, нали? Хади почувства пристъп на вина. Ако Аллах в своята мъдрост прецени, че трябва да иска повече от него, той с удоволствие щеше да се отзове. Също така, ако съдбата му е да играе тази малка роля, трябва да я приеме. Каквото и да е желанието на Аллах, той щеше да се подчини.

Премина през контролния пункт без проблеми, освен допълнителното претърсване, каквото се правеше тези дни на повечето мъже с вид на араби, след това се отправи към коридора за качване. След двадесет минути седеше в самолета със затегнат колан.

Щеше да прекара само дванадесет часа в път, което включваше и отиването с кола до първото летище. И затова седна на най-задната седалка в отделението за първа класа отдясно на самолета, заигран в безмозъчна игра със стрелба и замислен дали да не изгледа някой филм на миниекрана — услуга, която влизаше в цената на билета. Но след малко щеше да постигне личен рекорд в играта и се отказа от филма. Установи, че чаша вино му помага да подобри резултата. Изглежда укротяваше достатъчно ръцете му върху мишката…