Жив или мъртъв [bg]

— А, това ще обърка рецензентите в „Таймс“.

— Е, те и без това не ме харесваха. Не очаквам да се променят сега.

— По дяволите, Джак, та ти току-що си преживял покушение…

— Глупости, Арни.

— Въпрос на възприятие, приятелю. Хората чуват това и възприемат факта, че някой е опитал да те убие и си е платил.

— Е, да не ме смятат за всемогъщ или нещо такова?

— Точно така.

Двамата стигнаха кухнята и Джак наля кафе. Кети щеше да се прибере след час и Джак имаше още малко време за непозволен следобеден кофеин.

— И какви са клюките? Чувам, че Върховният съд докарва Кийлти до бяс.

— Защото не може да урежда хората си, ли? Да, бавно се побърква заради това. По време на кампанията беше обещал място на професор Мейфлауър от Харвард.

— На онзи ли? Господи, да не иска да пренапише евангелието на свети Матея?

— Господ не е учил в Харвард. Иначе щеше да е по-добре информиран — каза Ван Дам.

Райън се засмя.

— И така, защо дойде?

— Мисля, че знаеш, Джак. Освен това смятам, че и ти самият си мислил по въпроса. Кажи ми, че греша.

— Грешиш.

— Ето едно нещо, дето харесвам в тебе, Джак. Хич не можеш да лъжеш.

Райън изсумтя.

— Няма лошо в това да си лош лъжец — каза Арни. — Кийлти вече се отклонява от пътя, Джак. По мое мнение…

— Той е мошеник. Всички го знаят, но вестниците не го казват.

— Мошеник е, но е техният мошеник. Те мислят, че могат да го контролират. Разбират го и разбират начина му на мислене.

— Кой казва, че той изобщо мисли? Не мисли. Има виждане как трябва да изглежда светът. На всичко е готов, за да застави света да се съгласи с неговата идея, ако може да се нарече такава.

— А твоите идеи, Джак?

— Разликата е там, че моето е принципи. Човек продава принципи по най-добрия начин, на който е способен, и се надява обществеността да разбере. Всичко останало те прави продавач на коли на старо.

— Един известен политик е казал, че политиката е изкуството на възможното.

— Но ако се ограничиш с възможното, с онова, което вече е направено, как ще има прогрес, по дяволите? Кийлти иска да върне тридесетте — политиката на Рузвелт и всичко останало.

— Много си мислил по този въпрос, а, Джак? — запита Арни със съвсем лека усмивка.

— Знаеш, че е така. Основателите на тази държава ще се преобърнат в гроба, ако видят какви ги върши тоя празноглавец.

— Ами смени го.

— И пак да се занимавам с всичко това? И защо?

— Не помниш ли Едмънд Бърк? [21] „За да триумфира злото, е необходимо само добрите хора да не правят нищо.“

— Трябваше да се досетя — отговори Джак. — Изслужих мандата си. Изкарах две войни. Наложих приемственост за моята линия. Направих всичко, което се очаква от един мъж.

— И се справи добре — призна бившият шеф на кабинета. — Джак, ето за какво става дума: тази страна се нуждае от тебе.