Жив или мъртъв [bg]

Макмълън знаеше, че Кийлти трябваше да го направи, след като кампанията му толкова много наблягаше на намаляването на войските. За президента нямаше значение дали Нетърс е прав и затова даде ход на изтеглянето, като заповяда да се осигури търсеният от него ефект.

— Между бригадните и дивизионните командири има спор за готовността, но данните, изглежда, са в полза на нашия план. Четири месеца не са много време, обаче първоначалните съкращения ще се извършат за три месеца и затова иракската армия ще почувства някакво напрежение едва след цели седем месеца.

„Глупости“ — помисли си Макмълън.

— Добре, добре — отговори Кийлти. — Ан, вземи черновата от Скот и я пусни в Центъра за национална сигурност. Ако не намерят проблеми, ще действаме. Следващата тема, Скот.

— Бразилия. Имаме индикации, че плановете им за разширяване на рафинериите са по-амбициозни от нашите предвиждания.

— Което означава? — запита президентът.

Рейнолдс отговори:

— Че находищата им в района Тупи са по-богати, отколкото те смятат или казват.

Постоянно увеличаващият се потенциал на басейна Сантос беше изненадал привидно Бразилия точно колкото и Съединените щати. За него не се знаеше нищо преди изявлението за пресата на „Петробразил“, а такива новини не оставаха тайни дълго време.

— Кучи синове — изръмжа Кийлти.

Малко след като спечели изборите и преди да положи клетвата, Кийлти нареди на вероятния си държавен секретар да се свърже с бразилското правителство. Кампанията му се основаваше не само на извеждането на армията от Ирак, но и на намаляването на цените на горивата. Сделката за внос на нефт от Бразилия трябваше да влезе в сила в края на месеца и щеше да помогне много за изпълнение на това обещание. Оказа се обаче, че макар бразилското правителство да се държи много приятелски, вече стискаше в ръце доста силен лост. Въпросът, на който дотук никой нямаше отговор, беше дали Бразилия ще остане благоразположена или ще постъпи като Саудитска Арабия — протегнала една ръка за приятелство и стиснала кама в другата.

— Не знаем какви са намеренията им, господин президент — отговори Макмълън, като се опита да пресече Кийлти. — Все още не знаем кога са сменили плановете си за разширяване или пък доколко ще ги променят.

Макмълън изгледа Килбърн, като се надяваше, че той ще схване намека.

Директорът на ЦРУ каза:

— Истина е, господин президент.

— Уес, в такъв случай искам, като приключим тук, да говорим с посланика Дюит.