Жив или мъртъв [bg]

23

ВСИЧКО ЗАПОЧНА в Министерство на правосъдието. В него се озова изпратеният от Пентагона доклад на сержант Дрискол за завземането на пещерата в Хиндукуш. Докладът, дълъг само три страници и простичко написан, показваше подробно действията на Дрискол и неговите хора. На юриста, който го чете, беше направил впечатление броят на убитите. Дрискол съобщаваше, че е убил към девет афганистански бойци, четирима от които с пистолет със заглушител от упор. Директни изстрели в главата — това беше смразило кръвта на юриста. За него нямаше по-ясно самопризнание за извършването на хладнокръвно убийство. Чел беше подобни неща, но нищо толкова директно. Според юриста нямаше начин този Дрискол да не е нарушил някой закон или нещо подобно. Тук дори не ставаше дума за действия в бой, дори не и за обясненията на снайперист, който убива хора от стотина метра, когато си покажат главите като патици на стрелбище. Погрижил се беше за „лошите“ (така ги наричаше в доклада), докато спят. Спят! Напълно безобидни според юриста и онзи ги беше убил, без дори да му мигне окото, и го докладваше съвсем недвусмислено, сякаш разказваше как е окосил тревата пред къщата си.

Възмутително. „Били му на мушката“, както казваха по уестърните. Онези не са имали възможност да се съпротивляват. Не са знаели дори, че животът им е в опасност, а този Дрискол извадил пистолета и ги избил като дете, което стъпква насекоми. Но това не са насекоми. Това са човешки същества и според международните закони са имали право на залавяне и пленяване съгласно Женевската конвенция. А Дрискол ги е убил без никаква милост. И по-лошото, този побойник, изглежда, не се е замислил изобщо дали убитите от него хора е можело да бъдат разпитани. Съвсем произволно решил, че деветимата не струват нищо като човешки същества и като източници на информация.

„Юристът беше млад, нямаше и тридесет години. Завършил Иейл като първенец, той бе приел предложението да работи във Вашингтон. За малко не се съгласи да отиде във Върховния съд, но го измести някакъв селяндур от университета в Мичиган. Юристът знаеше сега, че там определено нямаше да му хареса. В новия Върховен съд, вече на около пет години, изобилстваха консервативни „строги привърженици на конструкционизма“, които се прекланяха пред буквата на закона, сякаш тя е Зевс от древните времена. Точно като баптистите от южните щати, които говорят от трибуните в черквите си или по сутрешните телевизионни канали.

Мамка му.

Повторното прочитане на доклада пак го шокира с голите си факти и стил като на третокласник. Войник от армията на Съединените щати убива без милост и без оглед на международното право. След това подготвя доклад по въпроса, в който описва всичко с незавоалирани думи.

Доклада му изпрати негов приятел и съученик, който работеше в кабинета на министъра на отбраната, заедно с бележка, в която пишеше, че никой в Пентагона не е обърнал особено внимание, но че той, другият юрист, го намира за възмутителен. Новият министър на отбраната бил погълнат от бюрокрацията от другата страна на реката. Самият той има юридическо образование, но твърде дълго е бил в компанията на типовете в униформи. Този кървав доклад не му се сторил тревожен, независимо от указанията на настоящия президент за употребата на сила дори и на бойното поле.