Жив или мъртъв [bg]

По-лошо се оказа това, че с мълчаливото одобрение на Кийлти Килбърн често навлизаше в територията на Държавния департамент и бракониерски решаваше въпроси, които се намираха в сивата зона между дипломацията и разузнаването.

Ан Рейнолдс, съветничка на Кийлти по националната сигурност, също беше достатъчно умна, но болезнено неопитна, изтеглена от Кийлти от Камарата на представителите през първия й мандат, Рейнолдс нямаше голям опит по въпросите на сигурността, ако се изключи членството й в Комисията по разузнаването към Камарата. Макмълън знаеше от Кийлти, че тя е „демографска необходимост“. Президентът беше унижил доста претендентката от Демократическата партия, губернаторката на Върмонт Клеър Рейнс, като си спечели благоразположението на партията, но загуби твърде голям контингент от жените. Ако искаше втори мандат, трябваше да спечели този контингент.

Рейнолдс умееше да говори и несъмнено притежаваше добър академичен ум, но след почти година на поста си продължаваше да се намира твърде далече от истината и Макмълън подозираше, че тя най-после разбира доколко реалният свят и този на учебниците нямат много общо.

„А ти, стари приятелю Уес?“ — запита се той. Чернокож, още ненавършил тридесет години, юрист от Иейл с шест години стаж в уж правителствен мозъчен тръст. Не се съмняваше, че медиите и разпространителите на слухове казват същите неща за него — че е заел поста като акт на себеутвърждаване, но е попаднал в много дълбоки води — и имаха право, или поне за последното. В дълбоки води се намираше, но се научаваше бързо да плува. Но колкото по-добър ставаше замахът му, толкова по-мръсни ставаха тези води. Кийлти беше свестен човек, но прекалено силно се интересуваше от голямата картина, от своята „визия“ за страната и нейното място в света, и по-малко се занимаваше с въпроса как точно да я реализира. Освен това толкова се занимаваше с промяната на курса на своя предшественик, че и той като Килбърн често оттласкваше махалото опасно далеч в другата посока, като ставаше прекалено снизходителен към враговете и към съюзниците, които не спазваха ангажиментите си. Но пък икономиката отново се подобряваше, а с нея растеше и рейтингът на президента, което Кийлти приемаше за всеобхватен индикатор, че Господ е на небето и със света всичко е наред.

Юристът се запита за кой ли път защо смята, че вече е видял новите дрехи на царя. Нямаше отговор, а това го тревожеше.