Дама, поп, асо, шпионин [bg]

21

Хейдън го наричаше „външния министър в сянка“. Портиерите го наричаха Белоснежка заради косата му. Тоби Естерхази се обличаше като модел от списание, но в момента, в който отпуснеше рамене или свиеше малките си юмручета, веднага се превръщаше в боец. Докато вървеше след него по коридора на четвъртия етаж, забелязвайки пак кафе машината и чувайки гласа на Лодър Стрикланд, който казваше, че в момента е зает, Гуилъм си помисли: „Господи, пак сме в Берн и пак бягаме“.

Почти беше решил да го каже на глас на Тоби, но реши, че сравнението е неуместно.

Ето какво си мислеше всеки път, когато се сещаше за Тоби: Швейцария преди осем години, когато Тоби беше обикновен наблюдател, като междувременно репутацията му на таен подслушван растеше. Гуилъм се мотаеше из Северна Африка, затова Циркът ги изпрати в Берн на еднократна операция за изобличаването на двама белгийски оръжейни търговци, които използваха Швейцария като база за разпространяване на стоката си из разни места, до които не всеки имаше достъп. Наеха вила в съседство с къщата на двамата и още същата вечер Тоби отвори една разпределителна кутия, пренареди нещо и вече можеха да слушат разговорите на белгийците на собствения си телефон. Гуилъм беше шеф и куриер и два пъти на ден оставяше записите на резидентурата в Берн, използвайки за пощенска кутия една паркирана кола. Със същата лекота Тоби подкупи кварталния пощальон да показва първо на тях кореспонденцията на белгийците, преди да им я отнася, и чистачката да постави радиомикрофон в дневната, където обикновено провеждаха разговорите си. За развлечение ходеха в „Чикито“ и Тоби танцуваше с най-младите момичета. От време на време водеше по някоя у дома, но на сутринта винаги я нямаше и Тоби отваряше прозорците, за да прогони миризмата.