Фурията на Първия лорд [bg]

Амара изруга.

— Ето какво е имал предвид оня дребен слайв.

На въпросителния поглед на Ерен тя поясни:

— Бренсис Калар-младши. Робовладелецът на вордската кралица. Преди да го убия, той каза, че му е заповядано да наблегне върху вербуването на призователи на земя.

Ерен подсвирна.

— Сега си спомням този доклад. Трябваше да го съобразим.

— Няма смисъл да гледаш назад — каза Амара, докато крачеше до него.

— Но това не е ли нещо добро? — попита Верадис. — Ако пътищата бъдат възстановени, войските на Октавиан ще могат да стигнат по-бързо дотук.

— Едва ли са поправили всички пътища — отговори Амара. — Най-вероятно са възстановили един-единствен път за собствена употреба, така че да могат бързо да придвижат атакуващи сили тук. Те идват предимно от юг, откъм столицата. А Октавиан е далеч на запад и малко на север от нас.

— И има само два легиона — допълни Ерен. — И то ако приемем, че се е върнал от Кания с всичките си хора и ако онези освободени роби още са под знамената му. Общо може би около петдесет хиляди мъже.

— Сър Ерен — повтори Амара. — Къде отиваме?

— Гай Атис — каза Ерен, произнасяйки името без колебание — остави определен брой способни хора за собствени нужди. Имам правомощия да се разпореждам с тях при нужда.

— Сингулари? — попита Верадис.

— Убийци — каза Амара без следа от емоция.

— Хм. По малко и от двете — отговори Ерен. — Атис искаше да е сигурен, че ще има подръка екип, готов да действа незабавно.

— Да удари Октавиан, ако се открие възможност — каза Амара.

— По-скоро мисля, че са били предназначени за бившата му съпруга — отговори Ерен. — Преди всичко.

Амара го погледна рязко.

— И вие отговаряте за тях? Знаете ли кога трябва да се използват? И имате ли правомощието да ги изпратите да ни помогнат?

Ерен й се поклони от кръста, без да забавя темпото.

Амара го наблюдаваше напрегнато. После каза:

— Сър Ерен, вие сте или много добър приятел, или много, много добър шпионин.

— Ах — каза той, усмихвайки се. — Или по малко и от двете.

Те стигнаха до задния край на лагера, където бяха разпънати палатките за критичен невоенен персонал, на същото място като при всеки стандартен легионерски лагер. Обикновено там се настаняваха ковачи, камериери, готвачи, мулетари и други подобни. Ерен отиде право до палатка, около четири пъти по-голяма от другите, отметна покривалото на входа и влезе.

Дузина мечове изскочиха от ножниците си със съсък на плъзгаща се стомана и когато Амара се изправи от влизането си в палатката, се озова пред острие на не повече от шест инча от гърлото си. Тя погледна надолу по дължината му до покритата с белези ръка, която уверено държеше меча, и остави погледът си да премине от ръката на мечоносеца към лицето му. Беше огромен, тъмнокос мъж с къса, спретнато подстригана брада. Очите му бяха стоманени и студени. Изглеждаше сякаш мечът беше продължение на протегнатата му ръка. Амара го познаваше.