Фурията на Първия лорд [bg]

— Алдрик — изсъска женски глас.

Дребна жена с добре очертани извивки, облечена в обикновена ленена рокля с плътно прилепнало кожено елече, се появи иззад гърба на мъжа. Имаше тъмна къдрава коса, очите й искряха и постоянно се стрелкаха наляво и надясно. Усмивката на лицето й изобщо не отговаряше на погледа й. Ръцете й се отвориха и затвориха от вълнение и тя облиза устни, когато се плъзна по-близо до Амара, като много внимателно избута върха на меча надолу.

— Вижте, господарю. Това е красивото вятърно момиче, което ни остави да умрем голи в пустинята Каларан. И никога не съм й благодарила за това.

Алдрик Меча, едно от най-смъртоносните остриета на Алера, закачи пръст в задната част на елечето на жената и я дръпна назад, оставяйки меча си протегнат. Тя се противопостави на движението му, но той като че ли не забеляза, и когато тя се приближи достатъчно, плъзна ръка около кръста й, за да притисне раменете й към гърдите си.

— Одиана — изръмжа той, — по-спокойно.

Ексцентричната жена потрепна още няколко пъти, после усмивката й се разшири и тя утихна.

— Да, господарю.

— Малък човек — изръмжа Алдрик. — Тя какво прави тук?

Застанал напълно спокоен, Ерен се усмихна на Алдрик, сякаш не забелязваше всички изтеглени мечове в палатката и не разбираше опасността на ситуацията, в която се намира.

— А, да. Тя е тук, за да… Има специална мисия за всички вас и вие трябва да я изпълните.

Амара огледа палатката и разпозна някои от мъжете и жените в нея от времето на обучението си в Академията. От времето преди наставникът й да я предаде. От времето преди мъжът, на когото се беше клела да служи, също да я предаде. Това бяха Въздушните вълци — наемници, които служеха на Акватайн от дълго време. Заподозрени бяха в безброй съмнителни дейности и въпреки че не можеше да го докаже, Амара беше сигурна, че са убили много алеранци при изпълнение на заповедите на своите работодатели.