Катерина де Медичи [bg]

След литургията всички се оттеглихме в покоите си. Аз се затворих в кабинета си и продължих да съставям хороскопа на Анри.

Сатурн е студена, мрачна, зловеща планета. Вещае тегоби и загуби и поражда униние. Рождена звездна карта, повлияна силно от Сатурн, предсказва тежък живот и ранна смърт на обичните хора. Планетите, появяващи се в дома или знака, управляван от него, засилват пагубното му влияние. В хороскопа на моя клет Анри Сатурн присъстваше в знака, над който господства – Скорпион.

Размишлявайки върху откритието си и раните, отворени от днешния ден, се реших на пряма и прибързана постъпка. Тръгнах към покоите на съпруга си. Не бях обмислила предварително думите си; исках само да предложа утеха, да го разтуша вероятно с приятен разговор. Надявах се всъщност да се върне в обятията ми.

Беше късен следобед, но Анри го нямаше в покоите му. Камериерът заяви, че не знае къде е. Наредих му да ме уведоми, когато господарят му се върне, и се върнах в кабинета си.

Вечерях сама и заръчах на мадам Жонди да ми съобщи, когато Анри се прибере. Минаха часове, но отказах да ме съблекат. Накрая се разтревожих.

Късно през нощта ми докладваха, че се е върнал в покоите си. Загрижена, почуках на вратата му.

Друг камериер ми отвори и се учуди, че ме вижда пред прага. Анри бе вътре – с разкопчана риза и събути панталони. Изглеждаше изтощен, ала в по-добро настроение отпреди. Забеляза ме пред вратата – все още облечена – и повдигна разтревожено вежди.

– Катрин? Какво има?

Сега поне не отвърна очи от мен.

– Всичко е наред. – Обърнах се към камериера. – Мосю, почакайте вън, докато ви извикам.

Мъжът погледна нервно към Анри, който му кимна да излезе в коридора.

Съпругът ми посочи да седна до него. Послушах го и неволно забелязах колко силни изглеждат чертите му, красиво обрамчени от черната брада, и колко съвършено отразяват светлината на огъня черните му очи. Обезоръжена тутакси от близостта му, си припомних ярко нощта, когато ме облада на пода пред камината. Втренчих се в ръцете си и усетих как по гръбнака ми плъзва топлина.

– Не биваше да ви безпокоя толкова късно. Простете миотроних. – Исках само да ви кажа, че разбирам колко трудно ви е било днес.

– Благодаря – в гласа му долових едва забележима нотка на нетърпение. Чувстваше се изморен и искаше да си тръгна; в ръката си мачкаше кърпичка.

Осъзнала, че разговорът ни ще приключи дотук, продължих смело:

– Липсвате ми, Анри. Тревожа се за вас. Виждам, че не се храните и се страхувам да не се поболеете. – Не попитах за пръстена, за да не го поставям в отбранителна позиция от самото начало. – Аз... просто исках... Може ли да ви прегърна? Като член от семейството да изразя загрижеността и любовта си?

Той се изправи. Твърде бързо.

– Разбира се, Катрин.

Извърна нервно глава.

Беше много висок. Обгърнах го с длани и притиснах лице в гърдите му. Притисках го нежно и затворих очи с надеждата спокойствието ми да го отпусне. Скоро обаче се отдръпнах.