Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Всички седнахме след краля и дофина. От площада долетя вик на страж – един от кралските шотландци в карирани поли, застанали до четиримата коняри, усмиряващи неспокойните черни жребци.
В отговор на призива мрачна група пристъпи в центъра на откритото пространство. Първи вървяха кардиналът на Лорен в алена роба и капитанът на шотландската стража – съвършено мъжествен въпреки карираната поличка и дългата кестенява коса. Двамата стражи зад тях водеха затворник – Себастиано Монтекукули, клетата душа, сложила чаша студена вода в потните ръце на дофина. Граф Монтекукули – изтънчен, образован и интелигентен – дотолкова бе очаровал дофина, че той му предложи единствения свободен пост в домакинството си, паж-виночерпец. Знаех, че ако бе станал очевидец на жестокостта, сполетяла нещастния му паж, младият Франсоа щеше да се ужаси.
Трийсетинагодишният Монтекукули бе красив, жизнерадостен мъж. Сега изглеждаше прегърбен, с разкривени крака, с вдървена походка. Препъваха го железните окови, пристегнати китките и глезените му. Не бих го познала – с подутото, мораво лице; със счупения, сплескан нос. Цели шепи от дългата му коса бяха изтръгнати от скалпа, осеян с разкървавени, оголени рани. Тъмничарите го водеха само по долна риза, оплескана с кръв и изпражнения. Тя го покриваше едва до коленете и лекият ветрец я повдигаше и излагаше на показ гениталиите му.
Кардиналът на Лорен и капитанът доближиха подиума. Стражите довлякоха Монтекукули пред краля. Пажът падна на колене, отчасти от смирение, отчасти от изтощение. С висок глас кардиналът го подкани да изповяда греха си.
Монтекукули се бе отрекъл от самопризнанието, изтръгнато с изтезания. Погледна към краля и се опита да протегне треперещите си, оковани ръце, ала силите не му стигнаха.
– Милост, Ваше Величество! – Думите прозвучаха завалено, почти неразбираемо – резултат от скорошна загуба на много зъби. – Обичах сина ви и не бих му навредил! Пред Бог и Пресветата Дева се кълна, че съм невинен и го обичах!
Разрида се сърцераздирателно и се свлече върху плочника.
Всички лица се обърнаха към краля, Франсоа не помръдна. Трепкаше само един мускул на бузата му. След миг, проточил се безкрайно, той махна надолу с ръка.
Капитанът кимна на хората си. Стражите се опитаха да изправят Монтекукули на крака, но коленете му се огъваха. Повлякоха го назад към конете и го проснаха върху камъните. Той закрещя:
-Ave Maria, gratia plena, Dominus tecum...
Войниците свалиха оковите и мръсната му риза, разкривайки кожа, осеяна с червени, пурпурни, зелени и жълти петна. Монтекукули продължи да се моли диво, толкова бързо, че думите се сливаха.
-Mater Dei, ora pro nobis peccatoribus, nunc et in bora mortis nostrae...
Божия майко, моли се за нас, грешниците, сега и в смъртния ни час.
По заповед на капитана конярите строиха конете около голия, легнал възнак мъж – на север до дясната ръка на Монтекукули, на юг до лявата, на северозапад до десния му крак, на югоизток до левия. С няколко тежки скоби прикрепиха към хамутите на конете кожени ремъци, дебели колкото ръката ми, усукани и подсилени. Всеки ремък завършваше с обръч от кожа и желязо.
Стражът понечи да стегне китката на Монтекукули в обръча. Окаяният затворник започна да крещи и да се мята. Наложи се двамина да го притиснат, а четирима надянаха бързо обръчите, пристегнаха ги и ги закопчаха – около китките и бедрата, точно над коленете. Шотландците изпълниха задачата си и бързо се оттеглиха на безопасно място с капитана.
Екзекуторът, стиснал дълъг камшик, остана до конете. Зашепна на осъдения, несъмнено отправяйки традиционната молба за прошка. Обладан от ужас обаче, Монтекукули продължи да крещи. Екзекуторът вдигна глава и даде заповед на конярите, които яхнаха жребците. Всеки кон пристъпи в четирите посоки и разперен като морска звезда, Монтекукули се повдигна леко над земята.
До мен малката Маргьорит заплака.
Екзекуторът – красив млад шотландец с къса златиста брада и безизразно лице – погледна към краля. С дълбока въздишка Франсоа кимна бавно.
Екзекуторът се отмести от пътя на конете и възможно най-далеч от осъдения. Шибна хълбоците на животните с камшика. Пришпорени от бича и ездачите, те препуснаха в галоп.