Двор от крила и разруха

Аз преглътнах сухо, но кимнах.

— Благодаря ти. — Навярно сърдечният жест на Азриел ми даде смелост, защото се обърнах към Неста с думите: — Кралят на Хиберн се опитва да срути стената, като използва Котела да разшири вече съществуващите дупки в нея. — Синкавосивите й очи не разкриваха нищо, освен огнена ярост при мисълта за краля. — Може и да успея да ги закърпя, но ти… ти си възкресена от самия Котел… щом той може да ги разшири, смятам, че ти ще можеш да ги затвориш. С нужното обучение за малкото време, с което разполагаме.

— Аз мога да ти покажа как — каза Амрен на сестра ми. — Поне теоретично ми се струва, че е така. Ако започнем веднага, още утре сутринта. — Тя се замисли за момент, след което заяви на Рис: — Ще дойдем с вас в Двора на Кошмарите.

Завъртях глава към нея.

— Какво?

Мисълта да отведем Неста на подобно място…

— Изсеченият град е съкровищница от мощни магически предмети — обясни Амрен. — Може да ни изпадне удобна възможност да се поупражняваме. Да демонстрирам на момичето какъв би бил досегът със стената или Котела. — Като видя, че Азриел се кани да възрази, додаде: — Тайно.

Неста не пророни и дума.

Ослушах се за категоричния й отказ, безчувствения разгром на надеждите ни.

Но Неста единствено попита:

— Защо просто не убием краля на Хиберн, преди да е атакувал?

Съвършено мълчание.

Амрен й отвърна с неочаквано кротък глас:

— Ако искаш финалния удар, момиче, твой е.

Неста плъзна очи към отворените врати на трапезарията… сякаш погледът й стигаше чак до Илейн.

— Какво стана с човешките кралици?

Примигнах.

— В какъв смисъл?

— Дадоха ли им безсмъртие? — отправи въпроса си към Азриел тя.

Сифоните на сенкопоеца проблеснаха смътно.

— Докладите са мъгляви и противоречиви. Според едни — да, според други — не.

Неста впи поглед във винената си чаша.

Касиан опря ръце на масата.

— Защо питаш?

Тя стрелна очи към лицето му. И заговори тихо на мен, на всички нас, макар че погледът й остана залепен в него, като че други присъстващи нямаше в стаята.

— Искам ги мъртви до края на войната. Кралят, кралиците. Всички до един. Обещайте ми, че ще ги убиете, и ще ви помогна да закърпите стената. Ще се обучавам с нея — тя кимна към Амрен. — Ще дойда в Изсечения град. Ще сторя каквото кажете. Но само ако ми обещаете.

— Добре — съгласих се. — Може да ни е нужна помощта ти по време на срещата с Великите господари. За да демонстрираш на другите дворове и кралства на какво е способен Хиберн. Какво ти е причинил.

— Не.

— Значи… нямаш нищо против да поправиш стената и да отидеш в Двора на Кошмарите, но разговорите ти идват в повече?

Неста стисна устни.

— Не.

Велика господарка или сестра; сестра или Велика господарка…

— Животът на мнозина може да зависи от показанията ти. Успехът на срещата с Великите господари също.