Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Крас внезапно се разгневи. Един от най-великите сред драконите — този, чрез когото се движеше самото Време — не даваше пукната пара какво се случва в настоящето или какво вещае бъдещето. Единствено скъпоценната археологическа колекция означаваше нещо за левиатана. Той разпращаше слугите си да събират всичко, което открият — само за да може техният господар да се обгради с неща от миналото и да пренебрегне това, което става по света.
За да може и той като Малигос да не става свидетел на залеза на техния вид.
— Ноздорму! — извика той, настоявайки отново за вниманието на блестящия пясъчен дракон. — Детуинг е жив!
За негов ужас Ноздорму прие страховитата новина с почти пълно безразличие. Бегемотът в златно и кафяво пак изсумтя, обвивайки по-дребната фигура в нов облак прахоляк.
— Да, и какво от това?
Неприятно изненадан, Крас успя да каже само:
— Ти… знаеш?
— Въпросът ти дори не зззаслужава отговор. А сега, ако няма друго, с което да продължиш да ме притесссняваш, мисля, че е време да си вървиш! — Драконът вдигна глава и очите му пламнаха.
— Чакай! — пренебрегвайки всякаква гордост, магьосникът размаха ръце. За негово облекчение Ноздорму спря, прекъсвайки магията, която бе захванал, за да се отърве от досадния червей. — Щом знаеш, че черният е жив, значи знаеш и какво е намислил! Как може това да не те интересува?
— Зззащото, както всички други, и Детуинг ще отмине във времето… и в някой момент ще ссстане част… от моята колекция…
— Но ако се присъединиш…
— Ти каззза мнението си. — Блестящият пясъчен дракон се извиси и в същото време пустинята около него се завихри и полетя нагоре, увеличавайки размерите му. Някои по-дребни предмети от странната колекция на Ноздорму също бяха понесени от вятъра и се превърнаха в част от чудовищната фигура. — Сега ме остави на ссспокойствие…
Ураганът безжалостно зашиба Крас. Колкото и да се стараеше, този път драконът магьосник не можеше да се удържи на едно място. Залитна назад, непрестанно блъскан от неустоимите пориви.
— Дойдох тук в името на всички нас! — успя да извика Крас.
— Не трябваше да нарушаваш покоя ми. Въобще не трябваше да идваш… — Искрящите очи лумнаха по-ярко. — … всссъщност ще бъде най-добре изззобщо да не си идвал…
Стълб от пясък се надигна от земята и обгърна безпомощния магьосник. Крас вече не виждаше нищо. Започна да се задушава. Опита да се спаси с магия, но срещу мощта на едно от Израженията, срещу Господаря на времето, дори неговите значителни сили се оказваха недостатъчни.
Останал без въздух, най-накрая се предаде. Губейки съзнание, започна да пада…
… Крас остави късчетата от Вечната роза да се посипят в дланта му. Вдигна ръка високо над главата си и промълви заклинание, след което хвърли останките на земята.
С изненада видя как венчелистчетата се разсипаха по каменния под на неговото убежище без никакъв видим ефект.
Магията би трябвало да проработи… Той трябваше да бъде пренесен в царството на Ноздорму, Повелителя на времето. Както Малигос въплъщаваше самата магия, така Ноздорму олицетворяваше времето и безвремието. Един от най-могъщите сред петте Изражения, той можеше да се окаже безценен съюзник, особено ако Малигос внезапно се върнеше към лудостта си. Без Ноздорму надеждите на Крас се стопяваха.
Коленичи, събра венчелистчетата и повтори магията. Усилията му бяха възнаградени единствено с ужасно главоболие. Как бе възможно това? Бе направил всичко както трябва! Магията трябваше да проработи… освен ако Ноздорму някак не бе изолирал пясъчното си владение, предугаждайки намерението на магьосника да го посети.
Крас изруга. Без възможност да се срещне с Повелителя на времето, нямаше как да го убеди да подкрепи плана му, колкото и малък да бе шансът за това. Така оставаше само Господарката на сънищата — най-уклончивата сред Израженията и единствената от тях, с която не се бе срещал през целия си продължителен живот. Дори не знаеше как да се свърже с нея. Казваха, че Изера не живеела изцяло в материалния свят, че за нея реалност представлявали сънищата…
Сънищата били реалност? Отчаян план се зароди в главата на магьосника. План, който, ако му бе предложен от някой друг, би накарал магьосника да наруши обичайната си невъзмутимост и да се изсмее шумно. Напълно безнадежден! Пълна нелепост!