Ханибал - врагът на Рим

Квинт се усмихна широко, преди да си спомни, че вече е мъж, и да каже:

— Татко. Радвам се да те видя.

Фабриций ощипа сина си по бузата.

— Пораснал си още повече.

Квинт се изчерви и за да скрие смущението си, се обърна към Ханон.

— Хайде по-бързо. Наливай.

Ханон трепна от тона му, но се подчини. Ръката му посегна към четвъртата чаша и той погледна към Атия.

— Да, да, налей и на Аврелия. Тя вече на практика е жена.

Радостното изражение на Аврелия се стопи.

— Съпруг ли си ми намерил? — обвинително попита тя. — Затова ли се връщаш?

Атия се намръщи.

— Що за нахалство!

Бузите на Аврелия пламнаха и тя сведе глава.

— Иска ми се да беше толкова просто, дъще — отвърна Фабриций. — Имам известен напредък по този въпрос, но на световната сцена се случват много по-важни събития. — Той щракна с пръсти на Ханон, чието сърце се разтуптя, докато обикаляше от човек на човек и раздаваше чашите.

— Какво е станало? — попита Атия.

Вместо отговор Фабриций вдигна чашата си.

— Наздравица — каза той. — Нека боговете и предците да продължат да се усмихват на семейството ни.

Лицето на Атия леко се напрегна, но тя също се включи в наздравицата.

Квинт не страдаше от толкова благоприличие като майка си и скочи веднага щом баща му преглътна.

— Кажи защо се върна!

— Сагунт е паднал — намръщено отвърна Фабриций.

Кръвта забуча в ушите на Ханон и той много ясно усети как Квинт се обръща да го погледне. Внимателно избърса с кърпа капка вино от ръба на каната. Вътрешно всяка фибра от тялото му ликуваше. „Ханибал! — крещеше умът му. — Ханибал!“

Квинт отново погледна баща си.

— Кога?

— Преди седмица. Според сведенията не са пощадили никого. Мъже, жени, деца. Малцината оцелели са били отведени в робство.

Устните на Атия се свиха.

— Абсолютни диваци.

Ханон видя, че Аврелия го гледа с широко отворени изпълнени с ужас очи. „Сякаш вие не правите същото, когато превземате град“, яростно си помисли той. Естествено, не можеше да каже нищо, затова се извърна.

За разлика от сестра си, Квинт беше гневен.

— Достатъчно лошо беше, че за осем месеца Сенатът не направи нищо, за да помогне на наш съюзник. Няма ли да действат сега?

— Ще действат — отвърна Фабриций. — Всъщност вече го направиха.

Последвалата тишина отекна по-силно и от тръба.

— В Картаген беше изпратена делегация със задачата да изиска Ханибал и старшите му офицери да ни бъдат предадени незабавно, за да бъдат съдени за гнусните си престъпления.

Ханон стисна кърпата толкова силно, че върху мозайката между краката му паднаха капки вино.

Никой не забеляза. Не че Ханон го беше грижа. „Как смеят?! — мислено изкрещя той. — Проклети римляни!“

— Едва ли ще го направят — рече Атия.

— Естествено, че няма — отвърна Фабриций, без да забелязва мълчаливото, но трескаво съгласие на Ханон. — Ханибал несъмнено има врагове, но картагенците са горд народ. Ще поискат да си върнат за униженията, на които ги подложихме след войната в Сицилия. И това им дава възможност да го направят.