Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Квинт се поколеба за момент.
— За война ли става дума?
Фабриций кимна.
— Мисля, че ще се стигне до война, да. Някои в Сената не са съгласни с мен, но мисля, че те подценяват Ханибал. Човек, постигнал толкова много само за няколко години, не би обсадил Сагунт, без да има по-големи планове. Ханибал от самото начало е искал война с Рим.
„И още как“, възторжено си помисли Ханон.
Квинт също ликуваше.
— Двамата с Гай ще бъдем в конницата!
Очевидната гордост на Фабриций беше смекчена от сдържаността на Атия. Дори тя не успя да скрие тъгата, която се изписа за момент в очите ѝ, но бързо се овладя.
— От теб ще стане чудесен войник.
Квинт изпъчи доволно гърди.
— Трябва да кажа на Гай. Мога ли да ида в Капуа?
Фабриций кимна одобрително.
— Отивай. Ще трябва да побързаш. Скоро ще се стъмни.
— Утре се връщам. — И с благодарна усмивка Квинт забърза навън.
Атия въздъхна, загледана след него.
— А другият въпрос?
— Имам добра новина. — Щом видя интереса на Аврелия, Фабриций млъкна. — Ще ти кажа по-късно.
Аврелия посърна.
— Толкова е нечестно — извика тя и тръгна към стаята си.
Атия докосна ръката на Фабриций, за да спре упрека му.
— Остави я. Сигурно ѝ е тежко.
Ханон изобщо не забелязваше семейната драма. Желанието му да избяга, да стигне до Иберия и да се присъедини към сънародниците си го беше завладяло напълно. Откога мечтаеше за това! В същото време мисълта за дълга към Квинт не напускаше мислите му. Дали се беше издължил с направеното при овчарската колиба? Не беше сигурен. Освен това не забравяше и за Суниатон. Как изобщо можеше да помисли да се махне, без да се опита да намери най-добрия си приятел? Беше почти благодарен, когато чу, че Юлий отново го вика. Бушуващите в него емоции заплашваха да го разкъсат.
Мина време и Ханон все така работеше в кухнята. Макар че въпросът за дълга му към Квинт си оставаше нерешен, той не можеше да си позволи да избяга от стопанството, без преди това да се опита да намери Суниатон. Нямаше представа как би могъл да го направи. Освен него имаше ли друг, който знаеше или изобщо го беше грижа къде е приятелят му? Дилемата без отговор го държеше буден нощем и дори го разсейваше от обичайните му страстни мисли за Елира. Уморен и раздразнителен, един ден той почти не обърна внимание, когато Юлий обяви сложното за изпълнение меню, което Атия беше поръчала за следващата вечер.
— Тя и господарят очакват важен посетител — надуто каза Юлий. — Гай Минуций Флак.
— Този пък кой е, в името на Хадес? — попита един от готвачите.
Юлий го изгледа укорително.
— Той е старшият член на рода на Минуциите и брат на бивш консул.
— Иначе казано, арогантен тъпак — промърмори готвачът.
Юлий не обърна внимание на хихикането на робите.
— Освен това е бил член на делегацията, която току-що се върна от Картаген — заяви той, сякаш това означаваше нещо за него.
Стомахът на Ханон се преобърна.
— Сериозно? Сигурен ли си?
Юлий сви устни.
— Чух господарката да го казва — рязко рече той. — А сега се захващайте за работа.
Сърцето на Ханон пърхаше като птичка в кафез, докато вървеше към склада. Дали гостът на Фабриций щеше да заговори какво е видял? Молеше се на боговете да го направи. Докато минаваше покрай входа на банята, видя събличащия се Квинт. „Блазе му“, кисело си помисли Ханон. Самият той не беше виждал гореща баня, откакто беше напуснал Картаген.
Квинт беше в пълно неведение за чувствата на Ханон, но пък вълнението му растеше с всеки момент. В желанието си да изглежда възможно най-добре вечерта той се изкъпа и легна да го масажират. Затворил очи, си представяше как Флак може да започне да разказва за всичко, ставащо в Картаген, и почти не забеляза влизането на Фабриций.
— Това посещение е много важно, да знаеш.
Квинт отвори очи.
— Да, татко. И ние ще изиграем нашата роля във войната, ако се стигне до война.
Фабриций се усмихна.
— Това се подразбира. Когато Рим ни призове, ние откликваме. — Сложи ръце зад гърба си и закрачи мълчаливо напред-назад.
Квинт даде знак на роба да спре да го масажира.
— Какво има?
— Става въпрос за Аврелия — отвърна Фабриций.
— Значи си ѝ уредил брак — каза Квинт и погледна горчиво баща си.