Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
„Размерите и разходите за най-малките части се снижават грубо двойно за година. Определено можем да очакваме, че в краткосрочен план това темпо ще се запази, ако не и да се ускори. В дългосрочен план темпото на смаляване е по-несигурно, макар да няма причина да смятаме, че няма да остане почти константно за поне десет години“.
Мур всъщност предсказвал стабилния, но бърз прогрес на миниатюризацията и намаляването на разходите, които спадат двойно всяка година чрез чист цикъл, в който по-евтините вериги водят до нови употреби, които водят до нови инвестиции, а те на свой ред до по-евтини микрочипове при същото количество вложена енергия. Уникалната черта на тази технология е, че по-малките транзистори не само използват по-малко енергия и генерират по-малко топлина, но могат и да бъдат включвани и изключвани по-бързо, така че работят по-добре и са по-надеждни. Колкото по-бързи и по-евтини стават чиповете, толкова повече приложения намират. Колегата на Мур Робърт Нойс умишлено пуска чиповете на още по-ниска цена, за да може повече хора да ги използват в повече устройства и пазарът да расте.
През 1975 г. броят на компонентите върху един чип надминал 65 000, точно както предсказал Мур, и продължил да расте, а размерите на транзисторите не спирали да се смаляват. Мур ревизирал преценката си за темпото на промяна и казал, че броят на транзисторите върху чип ще се удвоява на всеки две години. По това време той вече бил главен изпълнителен директор на Intel и ръководел експлозивния растеж на компанията и прехода към производство на микропроцесори, а не на чипове за памет. Това по същество били програмируеми компютри върху отделни силициеви чипове. Изчисленията на приятеля на Мур Карвър Мийд показали, че предстои още дълъг път преди миниатюризацията да достигне предела си.
За всеобща изненада Законът на Мур продължил да действа не само десет години, а около петдесет години. Но вероятно най-после настъпва забавяне, понеже хората вече гледат към размера на атома. Транзисторите са се смалили до по-малко от сто атома, а върху всеки чип има милиарди. В момента по света има трилиони чипове, а това означава, че на планетата Земя има милиарди трилиони транзистори. Вероятно броят им вече е от порядъка на песъчинките на планетата. Повечето песъчинки, също като повечето микрочипове, са съставени от силиций, макар и в оксидирана форма. Но докато песъчинките имат случайни, а затова и вероятни структури, силициевите чипове са със силно не-случайна, следователно невероятна структура.
Като погледнем назад към този половин век откакто Мур за пръв път забелязал последователността в закона си, е забележително колко стабилен е прогресът. Няма ускоряване, няма спадове и паузи, няма отзвук от случващото се по света, няма скокове в резултат на пробиви и изобретения. Войните и рецесиите, бумовете и откритията сякаш не влияят на Закона на Мур. Освен това, както изтъква по-късно Рей Курцвайл, Законът на Мур в силиция се оказва прогресия, а не скок от вакуумните тръби и механичните релета от предишните години: броят на ключовете за дадена цена в компютър се повишавал постепенно и нямало признаци за внезапен пробив, когато били изобретени транзисторите или интегралните вериги. Но най-изненадващото е, че откриването на Закона на Мур не е оказало ефект върху Закона на Мур. Да знаеш, че цената на дадена изчислителна мощност ще спадне двойно след две години, със сигурност е важна информация, която би позволила на предприемчивия иноватор да направи голяма крачка напред и да постигне целта веднага. Но това никога не се случва. Защо? Най-вече защото е нужно да се премине следващата фаза, за да се установи как да продължиш.
Това е представено в прословутата корпоративна стратегия „тик-так“ на Inteclass="underline" „тик“ е излизането на нов чип през година, а „так“ е усъвършенстване на дизайна в междинната година и подготовка за новото пускане. Но в Закона на Мур има и някакво самоизпълнимо пророчество. Той се превръща не в описание на случващото се в индустрията, а в предписание. Ето какво казва Гордън Мур през 1976 г.:
„Полупроводниковата индустрия разработи сърцето на машината за намаляване на разходите. Пускаме в производство продукт с определена сложност; работим върху усъвършенстване на процеса, елиминираме дефектите. Постепенно изместваме резултатите към по-високи и по-високи нива. После създаваме още по-сложен продукт, като използваме всички усъвършенствания, и го пускаме в производство. С времето сложността на нашия продукт нараства експоненциално“.