Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Името ѝ било „Арчи“ и е рожба на Алън Емтидж, студент в университета „Макгил“ в Монреал, и двама негови колеги. Това се случило преди световната мрежа да е публична и „Арчи“ използвала FTP протокол. През 1993 г. „Арчи“ вече била комерсиална и се разраствала бързо. Скоростта ѝ не била постоянна: „В събота вече отговаря за секунди, но през следобедите през уикенда ѝ трябват от пет минути до няколко часа, за да изпълни елементарни заявки“. Емтидж така и не я патентовал и не изкарал и цент.
През 1994 г. „Уебкроулър“ и „Ликос“ определяли темпото с ботовете за преглед на текстове, които събирали линкове и ключови думи, за да индексират и да трупат бази данни. Скоро ги последвали „Алтависта“, „Иксайт“ и „Яху!“. Търсачките навлизали в безразборната си фаза, предлагали множество различни опции на потребителите. Но все още никой не виждал какво се задава. Стоящите на предната линия на фронта все още очаквали хората да бродят из интернет и да се натъкват на разни неща, вместо да влязат в Мрежата с нещо конкретно наум. „Преходът от изследване и открития към нарочното търсене днес беше немислимо“, спомня си Сриниджа Сринивасан, първият главен редактор на „Яху!“.
После Лари срещнал Сергей. Докато участвал в програма за ориентиране, преди да се присъедини към висшето училище в Станфорд, тогава университет, пристрастен към развиването на технологични компании, Лари Пейдж се оказал в компанията на млад студент на име Сергей Брин, който го упътвал. „И двамата намирахме другия за противен“, казва Брин по-късно. И двамата били второ поколение учени по технологии. Родителите на Пейдж били компютърни учени в Мичиган, а тези на Брин били математик и инженер в Москва, а после в Мериленд. Двамата младежи се увличали от разговори за компютри и хоби компютри още от деца.
Пейдж започнал да изучава линковете между уеб страниците с оглед на подреждането им по популярност и според историята една нощ сънувал нещо, събудил се и му хрумнала идеята да направи каталог на всеки линк в експоненциално разширяващата се мрежа. Създал програма, която минавала от линк към линк и скоро натрупал такава база данни, която изяла половината от ширината на лентата на интернета в Станфорд. Но целта била да се направи анотация на страницата, а не тя просто да бъде намерена. „Удивително, нямах наум да създам търсачка. Идеята дори не стоеше на дневен ред“, казва Пейдж. Ето я пак онази асиметрия.
Брин се включил с математическите си познания и с оживения си нрав към проекта на Пейдж, наречен „БекРъб“, после „Пейдж Ранк“, а накрая „Гугъл“. (Google на английски е умишлено сгрешено изписване на думата за голямо число, която може да бъде и глагол.) Когато започнали да използват проекта за търсене, осъзнали, че имат много по-интелигентна програма от всичко друго на пазара, тъй като подреждала сайтовете, които светът смятал за достатъчно важни, по-високо от онези, които съдържали само ключови думи. Пейдж открил, че три от четирите най-големи търсачки дори не намират самите себе си онлайн. Ето какво твърди Уолтър Айзъксън:
„Подходът им всъщност представлявал сливане на машина и човешки интелект. Алгоритъмът им разчитал на милиардите човешки преценки, направени от хора, когато създавали линкове от техните собствени уеб сайтове. Това бил автоматичен начин да се прикрепиш към мъдростта на хората – с други думи, по-висша форма на симбиозата човек–компютър“.
Малко по малко те усъвършенствали програмите, докато не започнали да постигат по-добри резултати. Пейдж и Брин искали да стартират истински бизнес, не просто да изобретят нещо, от което щели да се възползват другите, но от Станфорд настояли първо да направят публикация, затова през 1998 г. двамата написали днес известната си статия „Анатомия на мащабната хипертекстуална интернет търсачка“, която започва с думите „В тази статия представяме „Гугъл“…“. С охотната подкрепа на играчи с рисков капитал те се установили в един гараж и започнали да градят бизнес. Едва по-късно рисковият капиталист Анди Бехтолсхайм ги убедил да направят рекламата основен генератор на приходи.
Социалните медии също като търсачките превзели света изненадващо. Спомням си как през 1990 г. ми попаднаха две книги, които мъгляво предсказваха, че интернет ще направи хората антисоциални. Щели сме да се затворим в спалните и да играем игри, да навлезем в спирала на социална деградация с апокалиптични размери. Всъщност само в рамките на десетилетие интернет се използва за необуздани социални връзки в огромни мащаби. Днес учителите и родителите се притесняват, че децата им постоянно са подложени на социално разсейване, което им пречи да учат, да не говорим за риска от кибертормоз и социален натиск.