Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
От IBM обаче оспорват претенциите на Ейкън, че е конструирал компютъра от първо поколение, и твърдят, че инженерите на компанията са изпълнили поръчката на Ейкън и са разработили поредица от дребни, но много важни изобретения, за да подобрят и усъвършенстват машината, и Ейкън всъщност нямал никакво участие в тях. Това ни напомня, че компанията IBM не просто вече била основана, но и доминирала в огромната индустрия, произвеждаща изчислителни машини за човешки „компютри“. IBM е сформирана през 1924 г. от сливането на различни други компании, една от които била създадена, за да помогне за подреждането на резултатите от преброяването на населението на САЩ през 1890 г. Ето защо един от приносите за създаването на компютъра идва от тази индустрия, а това често се забравя от онези, които предпочитат да смятат, че в началото на иновацията са професорите, а не хората от бизнеса.
Нещо повече, „Първият проект“ на Фон Нойман заимства силно, дори плагиатства мислите и трудовете на заместничката на Ейкън, невероятно талантливата Грейс Хопър. Като се има предвид, че Хопър има големи заслуги за идеята за подпрограмите и за компилатора, тя може да бъде наречена майка на соф-туерната индустрия, която определено е също толкова важна иновация, колкото и хардуерът на компютрите. По-късно тя изобретява програмирането на естествен език, друг изключителен пробив. Така че по-важната част от произхода на компютъра се крие в тази софтуерна история, а не в хардуерната. Но Хопър трябва да сподели част от славата с програмистите на ЕНИАК, също жени, които били пионери в писането на програми, понеже ЕНИАК отначало трябвало да изчислява таблиците за артилерийска стрелба по траектория при различни атмосферни условия, а тази задача вече не била толкова спешна след 1945 г. Една от тези пионерки на ЕНИАК, Джийн Дженингс, проницателно отбелязва, че те получили шанса си само защото ръководителите на проекта, все мъже, смятали реконфигурирането на компютъра за умствена задача: „Ако администраторите на ЕНИАК знаеха колко важно ще е програмирането за функционирането на електронния компютър и колко сложно ще се окаже, може би нямаше да дадат толкова охотно тази важна роля на жени“.
Да, но в спасяването на Хопър и Дженингс в тази доминирана от мъже хардуерна история трябва да се върнем назад и да отдадем заслуженото на предшествениците им. Почти същата връзка между мъж хардуерен пионер и жена софтуерен пионер, чието ехо са отношенията между Ейкън и Хопър, се появява век по-рано, през 1840-те години. Далеч изпреварил времето си, един изобретател на име Чарлз Бабидж започнал да конструира два механични калкулатора, първият от които – Диференциращата машина за решаване на диференциални уравнения, бил подкрепен от британското правителство със 17 000 паунда, огромна сума за времето си. Вторият – Аналитичната машина, по същество трябвало да бъде компютър с общо предназначение, но Бабидж така и не го завършил. Но концепцията стигала да вдъхнови невероятния ум на Ада Байрон, графиня на Лъвлейс, да напише поредица бележки, в които представя предварително много от концепциите на модерните компютри, включително софтуер и подпрограми. Тя осъзнала, че компютрите биха могли да се справят с каквато и да било задача, не само с числа, разбрала, че данните могат да бъдат представени в дигитална форма, и публикувала реално първата компютърна програма. Ако в тази история има изпреварил времето си гений, това вероятно е тя.
Но Бабидж и Лъвлейс също трябва да бъдат поставени в контекст. Те знаят, че Жакардовият стан, който вече се използвал в текстилната индустрия, бил нещо като програма: набор от карти, които автоматично повдигали конците в точната последователност, за да се получи определена шарка на плата. Не бива да го пропускаме от историята само защото е в областта на пътешественици индустриалисти, а не на джентълмени философи. Обърнете внимание, че Ада Лъвлейс, която отдава дължимото признание на Жакардовия стан и го почита, се оказва от другата страна на барикадата срещу баща си в днес толкова познатия спор за и против технологиите. Баща ѝ, поетът лорд Байрон, изнася пламенна реч в Камарата на лордовете, като защитава лудитите, разбиващи такива станове с основанието, че автоматизацията отнема работата им. Дъщеря му обаче била заклет привърженик на иновациите.