Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Накратко, ЕНИАК не бил толкова изобретен, колкото развит чрез комбинация и адаптация на предшестващи идеи и машини. Той е само етап в постепенната еволюция на компютъра. Уолтър Айзъксън счита, че ако въобще има чудотворна година за компютъра, когато съчетанието между идеи и машини е най-плодотворно, то тя е 1937 г. В тази година Тюринг публикува „За изчислимите числа“, Клод Шанън обяснява как веригите от ключове могат да въплътят Булевата алгебра, Джордж Стибиц в лабораториите „Бел“ предлага електрическия калкулатор, Хауърд Ейкън разработва компютъра от първо поколение, а Джон Винсънт Атанасов замисля ключовите характеристики на електронния компютър. Пак през 1937 г. Конрад Цузе в Берлин създава прототип на калкулатор, който може да чете програма от перфолента. Неговата машина Ц3, завършена през май 1941 г. в Берлин, може да претендира, че е най-ранният програмируем дигитален компютър с общо предназначение.
По това време, разбира се, страната му е във война. Винаги се е смятало, че развитието на компютъра е ускорено от финансирането през военните години, но е трудно да си представим какво би се случило, ако войната не беше избухнала (през 1939 г. за Британия и 1941 г. за Америка). Ако нямаше война, през 1945 г. без съмнение щеше да има устройства, които да са електронни, дигитални с общо предназначение и възможност за програмиране. Да, без нуждата от секретност те биха се развили по-бързо, понеже отделните екипи биха обменяли идеи и биха използвали устройствата си за други цели, вместо да изчисляват траекториите на артилерийските снаряди или да разшифроват тайните съобщения на врага. Кой знае какво щеше да се случи и колко бързо, ако Цузе, Тюринг, Фон Нойман, Моукли, Хопър и Ейкън се бяха срещнали на конференция в мирно време.
Вечно смаляващият се транзистор
Иноваторите често са неблагоразумни хора: неспокойни, свадливи, недоволни и амбициозни. Често те са имигранти, особено по Западния бряг на Америка. Но невинаги. Понякога може да са тихи, скромни, умерени и здравомислещи домошари. Човекът, чиято кариера и прозрения най-добре представят необикновената еволюция на компютъра между 1950 г. и 2000 г. бил тъкмо такъв. Гордън Мур бил в центъра на индустрията през този период, като разбирал и обяснявал по-добре от повечето хора, че това не е революция, а еволюция. Ако не броим времето за получаването на научна степен от Калифорнийския технологичен институт и две нещастни години на изток, той почти не напускал района на залива на Сан Франциско, да не говорим за Калифорния. Необичайно за калифорниец, той бил местен, израснал в градчето Пескадеро на Тихоокеанското крайбрежие току отвъд хълмовете на днешната Силициева долина и посещавал щатския колеж в Сан Хосе. Там се срещнал със състудентката си Бети Уитакър и двамата се оженили.
Като дете Мур бил толкова необщителен, че учителите му се притеснявали. През целия си живот оставял други като колегата му Анди Гроув или съпругата му Бети да водят битките вместо него. „Той беше или по природа неспособен, или просто не желаеше да върши това, което един мениджър трябва да прави“, казва Гроув, корав човек, живял при режимите на нацистите и комунистите в родната му Унгария. Мур намирал спокойствие в риболова, хоби, което изисква най-вече търпение. И за разлика от повечето предприемачи той бил, а и все още е (вече е на над 90 години), просто добър човек, ако се вярва на повечето, които го познават. Свитата му натура някак подчертава, че иновацията при компютрите била и е не точно история за героични изобретатели и внезапни пробиви, а постепенен, неумолим и неизбежен процес, подтикван от нуждите на самия „техниум“ по думите на Кевин Кели. Малко са ярките фигури като Стив Джобс, който успя да наложи култ към личността в революция, в която личностите не значат нещо особено.
През 1965 г. Мур бил помолен от специализираното списание „Електроникс“ да напише статия за бъдещето. Тогава той работел за „Феърчайлд Семикондуктор“ и бил един от „Предателската осмица“, които напуснали управляваната от сприхавия диктатор Уилям Шокли компания, за да основат собствена. В нея изобретили интегрираната верига от миниатюрни транзистори, принтирани върху силициев чип. Мур и Робърт Нойс отново щели да напуснат и да основат Intel през 1968 г. В статията си от 1965 г. Мур предрича, че миниатюризацията на електрониката ще продължи и един ден ще донесе „такива чудеса като домашни компютри… автоматични контролни прибори за автомобили и персонални преносими устройства за комуникация“. Но статията заслужава специално внимание в историята не заради тази проницателна бележка. Ето този абзац дава на Гордън Мур негов собствен научен закон също като Бойл, Хук и Ом.