Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
По-добър кандидат за претендент за първенството на ЕНИАК може би е „Колос“, компютърът, изграден в Блечли Парк във Великобритания за разбиване на немските кодове. „Колос“ изпреварва ЕНИАК с почти две години, като първата му версия е завършена през декември 1943 г., а втората, по-голяма версия, започва работа през юни 1944 г. и само за няколко седмици разшифрова някои от заповедите на Хитлер в битката за Нормандия. „Колос“ бил напълно електронен, дигитален (и двоичен, за разлика от ЕНИАК) и можел да се програмира. Но той бил създаден като машина с една-единствена цел, а не с общо предназначение. Освен това дори през 1970-те години историята му все още била обвита в тайна, така че влиянието му върху по-късните машини било по-ограничено. И пак, дори ако отдадем заслуженото на „Колос“, чия е заслугата за конструирането му? Създаването му е ръководено до голяма степен от инженер на име Томи Флауърс, пионер в използването на вакуумни тръби в сложни телефонни вериги, а негов шеф бил математикът Макс Нюман. Те обаче се консултирали с Алън Тюринг, измъчения гений в разбиването на кодове в Блечли Парк, който вече бил направил 200 електромеханични устройства, наречени бомби, в Сграда № 8. След края на войната компютърът „Манчестър Бейби“ на Фредерик Уилямс заработил в Манчестърския университет през юни 1948 г., като бил повлиян от Томи Флауърс и Алън Тюринг. Той е класифициран като първия електронен компютър със запаметена програма – първата архитектура на Фон Нойман, – като така още повече усложнява картината. Неговото поколение, „Манчестър 1“, е развито в първия компютър на пазара – „Феранти 1“.
Но споменаването на Тюринг напомня, че би трябвало да славим идеята за компютър с общо предназначение, а не самата машина. Забележителният му математически труд „За изчислимите числа“, публикуван през 1937 г., е първата логическа демонстрация, че универсален компютър, способен да реши каквато и да е логическа задача, може да съществува. Днес наричаме такива неща „Машини на Тюринг“. В Принстън през 1937 г. Тюринг създава машина, която използва електрически ключове с релета, за да превръща буквите в двоични числа за кодиране. Вероятно това заслужава да бъде наречено „момент Еврика“, макар че устройството нито е било завършено, нито било компютър.
Но идеите на Тюринг били безплътни и математически. По-практична е преждевременно развитата магистърска теза на Клод Шанън, студент в Масачузетския технологичен институт, който работел в лабораториите „Бел“ също през лятото на 1937 г. Шанън изтъква, че Булевата алгебра, разработена почти век по-рано от математика Джордж Бул, може да бъде представена в електрически вериги. Думата „и“ може да е два ключа във веригата, „или“ да е два успоредни ключа и т.н. „Възможно е сложни математически операции да бъдат изпълнявани чрез вериги с релета“, заключава той. „Сайънтифик америкън“ по-късно нарича работата на Шанън „Магна Харта на информационната ера“.
А когато обсъждаме теорията зад компютрите, няма как да пропуснем Джони фон Нойман, хиперинтелигентния и общителен унгарец, чието име е завинаги свързано с архитектурата на модерния компютър. Той е и ментор на Тюринг в Принстън. През юни 1945 г. Фон Нойман пише най-влиятелното упътване за структурата на компютрите, наречено доста мъгляво „Първи проект на отчета за ЕДВАК“, в което за пръв път очертава схващането, че в паметта на компютъра с общо предназначение трябва да има не само данни, но и съхранени програми. Както често се случва с важните документи, този също е повратна точка, макар и да не е довършен и да е писан предимно на ръка във влаковете. (Електронният автоматичен компютър с дискретна променлива, или ЕДВАК, е наследник на ЕНИАК, завършен през 1949 г.)
Но чакайте малко, откъде Фон Нойман е взел идеите си за „Първия проект“? Предимно от изучаването на компютъра от първо поколение в Харвард, който е създаден от екипа на Хауърд Ейкън, бивш офицер от флота, станал професор. Компютърът от първо поколение не бил електронен, така че не може да претендира за наградата, но можел да бъде програмиран, при това в по-широк смисъл от ЕНИАК. Той изпреварва ЕНИАК с две години и се програмирал с перфолента, която сама по себе си е ключова иновация. Херман Голдстайн се срещнал случайно с Фон Нойман на перон на жп гарата в Абърдийн, Мериленд, през август 1944 г. и му разказал за ЕНИАК. Фон Нойман си уредил да отиде и да го види и бързо осъзнал, че гледа нещо, което било много по-бързо от компютъра първо поколение в изчисленията, но препрограмирането му било много по-бавно и тромаво. Затова му хрумнало, че ЕНИАК трябва да бъде направен така, че да има запаметени програми заедно с данните. Така уникалната привилегия на Фон Нойман да се среща с различните екипи (а и разрешението му да работи със секретни материали) го превърнало във важен катализатор на идеи.